Камерата проследява в забавено темпо целувката: дясна буза до лявата — старият вор целува младия. Пазителят на Миша целува убиеца му.
И втората целувка в забавен каданс: лявата буза до дясната.
След всяка целувка — кратка пауза за взаимна скръб и размисъл, но и за онази задавена съчувствена дума между опечалени, която, ако изобщо бъде изказана, стига единствено до слуха на двамата.
И нов забавен каданс: целувката уста в уста.
На магнетофона между безжизнените ръце на Хектор Дима обяснява на английските апаратчици готовността си да прегърне оня, когото най-много от всичко на света би искал да види мъртъв:
„Опечалени сме, как да не сме, казвам му! Но като добри воры, разбираме какво е наложило моят Миша да бъде убит! „Миша стана прекалено алчен, Княже! — ще му кажем. — Тоя Миша направо те ограби, Княже! И с амбициите си прекали, и с критиките си!“ Но не можем да му кажем: „Княже, ти не си истински вор, ти си корумпиран сук.“ Нито да му речем: „Княже, ти изпълняваш заповедите на властите!“ Или пък: „Княже, ти плащаш лепта на властите.“ Не върви и да му кажеш: „Ти изпълняваш държавни поръчки за убийства, Княже. Продал си руското сърце на властите.“ Не. Ние сме смирен народ. Ние скърбим. Но и се примиряваме. Изразяваме уважението си. Казваме му: „Княже, обичаме те. Дима приема мъдрото ти решение да убиеш кръвния му ученик Миша.“
Хектор оставя записа на пауза и се извръща към Матлок.
— Тук, Били, той има предвид един процес, който ние наблюдаваме от известно време — казва, като едва ли не се оправдава.
— Кои „ние“?
— Кремлинолозите, криминолозите.
— И вие.
— Да. И нашият екип. И ние.
— И какъв е този процес, който екипът ти наблюдава толкова отблизо, Хектор?
— Колкото по-сплотени стават престъпните Братства в името на солидния им бизнес, толкова повече се сближава и Кремъл с престъпните Братства. Преди десет години от Кремъл стовариха цялата сила на закона върху олигарсите: прибирайте се в шатрата, за да не ви съсипем с данъци или със затвор, или и с двете.
— Струва ми се, че и аз лично съм чел нещо подобно, Хектор — вмята Матлок, който обича да забива ножовете си с подчертано дружелюбна усмивка.
— И сега казват същото и на Братствата — продължава невъзмутимо Хектор. — „Организирайте се, изчистете дейността си, не убивайте, без да сме ви наредили, и всички ще забогатеем заедно.“ И ето че пак се появява и твоят неусмирим приятел.
Отново пуска кадрите от новинарската емисия. Стопира един кадър, избира си определен ъгъл от него и го увеличава. Докато Дима и Княза се прегръщат, човекът, известен понастоящем с името Емилио дел Оро, в черен посланически балтон с астраганена яка, е застанал по средата на склона и наблюдава одобрително отгоре срещата — докато по магнетофона Дима чете на руски в темпо стакато написания от Тамара сценарий:
„Главен посредник при безбройните тайни плащания на Княза е Емилио дел Оро — корумпиран гражданин на Швейцария с много досегашни самоличности, който коварно се е вмъкнал под кожата на Княза. Дел Оро съветва Княза по ред деликатни криминални въпроси, по които Княза не е наясно благодарение на вродената си тъпота. Дел Оро разполага с многобройни продажни контакти, включително и във Великобритания. Ако се налага да се изплащат специални суми на въпросните британски контакти, това става по препоръката на хитреца Дел Оро с лично разрешение от Княза. След одобряването на препоръката възлагат на иженарицаемия Дима да открие банкови сметки в полза на съответните британски лица в Швейцария. При получаването на почтени британски гаранции, иженарицаемият Дима ще предостави и имената на корумпираните британски лица, заемащи висши държавни постове.“
И Хектор отново изключва магнетофона.
— Ама и той добре го раздава, а? — оплаква се саркастично Матлок. — Много добре знае как да ни изкушава! Стига да му дадем онова, което иска, ще ни каже всичко, което желаем, че и отгоре. Дори ако се наложи да си го измисли. — Друг е въпросът дали Матлок не се стреми себе си Да убеждава. Но дори и така да е, отговорът на Хектор би следвало да му прозвучи като смъртна присъда.
— Ами то в такъв случай не ни остава друго, Били, освен да приемем, че си е измислил и следното. Само преди седмица главното управление на Арена Мулти Глобал Трейдинг Конгломерат в Кипър е поискало от Комисията за финансов надзор разрешение да открие нова търговска банка в лондонското Сити под името „Фърст Арена Сити Трейдинг“, или, според английското съкращение — FACT, тоест „ФАКТ Банка Лимитид“ или ООД, или „инкорпорейтид“, или каквото шибано наименование ти дойде на акъл. Заявителят посочва, че разполага с подкрепата на три от основните банки в Сити, а така също и с гарантирани активи от петстотин милиона долара и необезпечени активи от порядъка на милиарди. Много милиарди. Засега не уточняват сумата, за да не подплашат конете. Молбата е подкрепена от няколко реномирани наши и чужди финансови институции и внушителен списък от наши си знатни личности. Сред въпросните знатни личности случайно фигурират както твоят предшественик Обри Лонгриг, така и нашият бъдещ държавен министър. Към увещанията им се е присъединил и обичайният контингент мършояди от Камарата на лордовете. Сред неколцината правни съветници, наети от, Арена“ да пробутат иска й пред Комисията за финансов надзор, личи името на високопочитаемия доктор Бъни Попъм от Маунт Стрийт в Мейфеър. А флотският капитан о.з. Де Салис е предложил щедро услугите си да ръководи пиар офанзивата на „Арена“.