Матлок никога не признава поражение. И въпреки всичко в агресивния му въпрос се съдържа и непогрешим намек за отстъпка.
— Добре. Дай да започнем да говорим по същество. Какво точно искаш? За колко време и на каква сума? Дай да видим какво има в чантата ти. И да я поизпразним донякъде.
— Искам следното, Били. Да се срещна лице в лице с Дима, когато дойде в Париж след три седмици. Да получа от него мостри — така както постъпваме с всеки високостойностен изменник: имена от списъка му, номера на сметки и да мярна картата му… пардон, мрежовия му график. Искам и писмено разрешение — от теб — да го кача до лагер номер едно с уговорката, че ако наистина може да ни предостави онова, което ни обещава, ще го купим моментално, на пълната му пазарна цена, а няма да се ебаваме, докато той търси начини да се пробута на французи, немци, швейцарци или — опазил ни Бог — на американците, на които ще им е достатъчен мигновен поглед върху материалите му, за да потвърдят сегашното си мнение за некадърността на нашата Служба, правителството и изобщо цялата ни държава. — Тук изстрелва във въздуха кокалестия си показалец и го задържа там, докато пламенната светлина отново огрява раздалечените му сиви очи. — И искам да отида там на бос крак. Нали разбираш какво имам предвид. Без да се дава интифа на парижкия ни резидент, че съм там, и без никаква оперативна, финансова или логистична подкрепа от теб или от Службата на каквото и да било ниво, докато не ви я поискам. Разбра ли ме? Същото се отнася и до Берн. Искам случаят да е плътно затворен, а списъкът на осведомените — приключен и заключен. Нито един подпис повече и никакво шепнене на най-добри приятелчета по коридорите. Ще ръководя случая сам, посвоему, с участието на Люк и евентуално на други лица, които лично аз ще си подбера. Хайде, твой ред е да истерясваш.
Хектор, значи, го е чул, помисли си със задоволство Люк: Били Бой ти нанесе удара с Ейдриън, ама и ти му го върна тъпкано.
Възмущението на Матлок е примесено с откровено недоверие.
— Дори без одобрението на Шефа? И изобщо без одобрение от четвъртия етаж? Поредното солово изпълнение на Хектор Мередит, така ли? Добиване на информация от необозначени източници по твоя собствена инициатива за твои собствени цели? Та ти изобщо не живееш в реалния свят, Хектор. Винаги си бил извън него. Остави какво ти предлага твоят човек. Виж само какво ти иска! Преселване на цялото му племе — с нови самоличности, нови паспорти, секретни квартири, амнистии, гаранции… Подсети ме, ако пропускам нещо! Нищо не ти подписвам, докато не си осигуриш подкрепата на цялата Комисия по правомощията, и то писмено. Никакво доверие ти нямам. И никога не съм имал. Ти все не си доволен. Открай време.
— На цялата Комисия по правомощията? — уточнява Хектор.
— В съответствие с правилника на Министерството на финансите, по силата на който е създадена. Комисията по правомощията в пълен състав, на пленарно заседание, без подкомисии.
— С други думи: куп правителствени юристи, цялото съзвездие от мандарините на външно министерство, кабинета на министър-председателя и Министерството на финансите, а да не забравяме и нашия си четвърти етаж. Достатъчно ли те устройва това, Били? В сегашния контекст? Ами дай да включим и ония от парламентарния надзор. Поне да стане по-весело. И двете камари на парламента, без партийни ограничения, а най-отпред — Обри Лонгриг с платения изцяло от Де Салис хор от парламентарни наемници, всички пеещи от един и същ молитвеник!
— Много добре ти е известно, Хектор, че размерът и съставът на Комисията по правомощията е гъвкав и променлив. Не е наложително всичките й елементи да присъстват на всяко заседание.
— И предлагаш всичко това да стане, преди дори да съм разговарял с Дима? Искаш скандал, преди скандалът да е избухнал? Това ли ти е зорът? Дай да гръмнем източника, преди да е успял да каже какво има за продан, пък каквото ще да става? Ти сериозно ли предлагаш всичко това? Готов си да запокитиш лайното във вентилатора още преди да се е завъртяла перката, само и само да спасиш кожата си? И ти си човекът, който ще ми говори за реномето на Службата!
Люк нямаше как да не отдаде дължимото на Матлок. Дори сега продължи да е агресивен.
— О, стигнахме ли най-после до опазването на реномето на Службата! Браво, браво! Макар и с голямо закъснение, радвам се да го чуя. А ти какво предлагаш?
— Да отложиш заседанието на комисията ти до връщането ми от Париж.
— А междувременно?