— Противно на здравия си разум и на всичко, което цениш — най-вече задника си, — да ми дадеш временно разрешение да действам; с други думи, да повериш целия случай в ръцете на служител единак, от когото можеш да се отречеш в мига, в който операцията се провали — сиреч на мен. Хектор Мередит може да има и някои добри качества, обаче е известен като неуправляем снаряд и в случая е превишил пълномощията си. С копие до средствата за масова информация.
— А ако операцията не се провали?
— Свикваш заседание на най-тесния вариант на Комисията по правомощията, който те устройва.
— И те оставям да им говориш.
— Докато ти си в отпуск по болест.
— Незаслужено подъл удар, Хектор.
— Точно това целях, Били.
Люк така и не разбра каква беше онази хартийка, която Матлок изрови от дълбините на сакото си, какво пишеше в нея и какво не пишеше, дали и двамата се подписаха или само единият, дали имаше втори екземпляр и ако имаше — у кого остана и къде беше прибран, тъй като Хектор му напомни, не за пръв път, че има ангажимент, и когато Матлок излагаше стоката си върху масата, той вече беше излязъл от стаята.
Но щеше да запомни за цял живот как се върна пеш до Хампстед през остатъка от вечерна светлина и как през цялото време се чудеше дали просто да не се отбие покрай Пери и Гейл в апартамента им в Примроуз Хил и да ги сръчка да бягат, да се спасяват, докато не е станало късно.
А оттам, както често му се случваше напоследък, мислите му съвсем неволно се отнесоха към пропилия се шейсетгодишен колумбийски наркобарон, който, по причини, които щяха да си останат завинаги неведоми както за него, така и за Люк, реши, че вместо да снабдява Люк с разузнавателни данни, както беше правил през изминалите две години, ще е по-добре да го затвори за един месец във вонливото си укрепление насред джунглата, където да го зареже на нежната милост на своите заместници, след което да му донесе кат чисти дрехи и бутилка текила и да го прикани да намери сам пътя си към Елоиз.
11
От цялата гама чувства, които Гейл очакваше да изпита, докато вземаше парижкия експрес „Евростар“ в 12:29 ч. от гара „Сейнт Панкрас“ в облачния съботен юнски следобед, облекчението комай се нареждаше на едно от най-последните места. Но факт бе, че изпитваше тъкмо облекчение, макар и избродирано по ръбовете с всевъзможни уговорки и резерви, а ако можеше да съди по изражението на седналия насреща й Пери, май и той бе в същото положение. И ако приемем „облекчение“ в смисъл на яснота, на възстановена помежду им хармония, на съживяване на отношенията с Наташа и момичетата и попиване на избилата по челото на Пери пот, докато той изпълнява своя номер „За свободата и родината“, в този смисъл Гейл наистина изпитваше облекчение; което обаче ни най-малко не означаваше, че е изхвърлила през прозореца своите критични способности или че се опива дори наполовината от напълно омагьосания Пери в ролята му на майстор на шпионажа.
Покръстването на Пери в правата кауза никак не я изненада, макар само един истински познавач на Пери да можеше да оцени огромната промяна: от високопарно отрицание до всецяло отдаване на така наречената от Хектор „Задача“. Вярно, все още имаше отделни моменти, в които Пери изразяваше остатъчни морални или етични съображения, та дори и съмнения — нима това наистина е единственият начин да бъде тя изпълнена? Нима няма по-прост път до крайната цел? — но да си задава такъв въпрос чак след като е стигнал до средата на тристаметрова скала с обратен наклон, бе напълно в негов стил.
Едва сега Гейл си даваше сметка, че първите семена на покръстването му са били посети не от Хектор, а от Дима, който още от Антигуа бе придобил в лексикона на Пери ръста на благороден дивак ала Жан-Жак Русо.
— Просто си представи ние какви щяхме да сме, ако се бяхме родили в неговия свят, Гейл. Едно няма как да отречеш: това, че е избрал нас, се равнява на практика на знак на честта. А пък си помисли и за децата му!
Не че тя беше спряла да мисли за тях. Не я оставяха на мира нито денем, нито нощем; и най-вече се сещаше за Наташа — основната причина да не посочи на Пери, че закъсалият на носа в Антигуа и пропит от страх от Бога Дима надали се е затруднил от особено голям избор в търсенето си на вестоносец, изповедник, затворнически съклетник или каквато длъжност там бе подбрал за Пери, или Пери сам си беше подбрал. Открай време си даваше сметка, че у Пери дреме един романтик, който само чака да бъде събуден в името на някаква безкористна саможертва, а ако беше придружена и от малко опасност — още по-добре.
Липсваше обаче друго действащо лице — колегата фанатик, който да надуе тръбата. И точно като по поръчка се появи Хектор — чаровник, остроумен, привидно отпуснат и, както й се стори, вечно съдещ се; архетипният вманиачен на тема правосъдие клиент, посветил живота си на това да докаже, че той е собственикът на земята, върху която са построили Уестминстърското абатство. Не изключваше възможността, ако кантората й се заемеше с този казус в продължение на сто години, да го докаже и да стигне до благоприятно съдебно решение. Междувременно обаче абатството щеше да си стои на мястото и животът щеше да си тече най-нормално.