Дима е настоял да види билетите им. И тъй като Пери има навика да губи билети, те са у Гейл. И тя, и Пери знаят номерата им наизуст. Което не й пречи в момента да не ги знае, нито да изглежда трогателно разсеяна, докато ги подава на Дима, а той изпръхтява с презрение:
— Ти да не си носиш телескопи бе, професоре? Толкова високо са ви местата, че ще ви трябва кислород!
И отново повтаря шегата си и на руски, но застаналата зад гърба му група, изглежда, пак по-скоро го изчаква, а не го слуша. След Антигуа ли се е сдобил с този задъхан маниер на говорене? Или специално за днес? Сърцето ли го мъчи? Или е от водката?
— Щото нас са ни настанили в проклета ложа за почетни гости, чуваш ли? Фирмена глезотия. С тия младежи работя сега в Москва. Момчетата с костюмите на „Армани“. Имат си и красавици. Виж ги само!
Две от момичетата наистина хващат окото на Гейл: кожени якета, тесни поли до коленете, боти до глезените. Красиви съпруги? Или красиви проститутки. Ако са от последните, поне са от най-висока класа. А момчетата в „Армани“ оформят враждебно петно от синьочерни костюми и тъпи погледи.
— Трийсет първокласни места и несравнима кльопачка — крещи Дима. — Не щеш ли да дойдете при нас, Гейл? Да наблюдаваш играта като истинска дама? С шампанско в ръка? Имаме го в изобилие. Хайде бе, професоре. Що не дойдете, да му еба майката?
Защото Хектор му каза да се опъва, затова, да му еба майката. Защото колкото повече се опъва, толкова по-трудно ще ти е да се събереш с него, а покрай него — и с мен, и толкова по-убедително ще е присъствието ни в очите на твоите московски гости. И понеже вече е натикан в ъгъла, Пери изиграва изключително добре ролята на Пери: мръщи се, опъва се, не кандисва. Добре се справя, като се има предвид, че е пълен новак в изкуството на преструвките. И все пак време е да му се помогне.
— Как да ти кажа, Дима… Билетите ни са подарък — споделя тя чаровно и го докосва по ръката. — От наш добър приятел. Чаровен възрастен джентълмен. С най-топли чувства. И няма никак да му е приятно, ако местата ни останат незаети, нали разбираш? Сърцето му ще се разбие, ако научи… — Което пък е отговорът, измислен съвместно с Люк и Оли късно една вечер, докато си пиеха малцовото уиски.
Дима мести разочарования си поглед от единия към другия и обратно, докато събира мислите си.
Редиците зад гърба му започват да стават неспокойни: що не вземе да се откаже?
Инициативата е у него — у нещастното копеле на терена…
Решение!
— Слушай тогава, професоре, окей? Само веднъж ме чуй. — И ръга с пръст Пери в гърдите. — Окей? — повтаря и кимва заплашително. — След мача. Чуваш ли? Идвате в почетната ложа в мига, в който свърши проклетият мач. — И се извръща към Гейл. Предизвиква я да разбие великия му замисъл, ако смее. — Чуваш ли, Гейл? На теб разчитам да довлечеш професора до почетната ни ложа. И да пиете шампанско с нас. Той, мачът, не свършва тогава, когато свърши. Щото после следва проклетото му награждаване, речи, глупости разни. А пък Федерер ще го бие както си иска. Ти обзалагаш ли се, че няма да бие, професоре? Хващам се на бас с тебе три към едно. Четири към едно.
Пери се изсмива. Ако изобщо вярва в някакъв бог, богът му е Федерер. Няма начин, Дима. Съжалявам, казва. И сто към едно да ми предложиш, пак не се хващам. Което обаче изобщо не означава, че се е отървал.
— А утре ние с теб ще играем тенис, професоре, чуваш ли? Мач реванш! — Пръстът продължава да се забива в гърдите на Пери. — Щом свърши мачът, веднага ще пратя човек да ви намери и да ви доведе до почетната ложа и там ще се уточним за реванша, само че тоя път — без да ми лягаш. Ще те скапя от бой, после ще те черпя един масаж. След такъв бой само масаж ще те оправи, разбра ли ме?
На Пери не му остава време да се противи повече. С ъгъла на окото си Гейл е забелязала как гидът със сребристата коса и аления чадър се отлепва от групата и се приближава към незащитения гръб на Дима.
— Няма ли да ни запознаеш с приятелите си, Дима? Не е честно да пазиш такава красива дама само за себе си, нали разбираш? — упреква го коприненият глас с идеална английска мелодика и с едва доловим италиански акцент. — Дел Оро — обявява. — Емилио дел Оро. Стар приятел на Дима, много от отдавна. Страшно се радвам. — И грабва ръката на всеки един; първо на Гейл, при което свежда галантно глава, после на Пери, без поклон, с което напомня на Гейл за салонния Лотарио на име Пърси, който я отне по време на танц от любимото й гадже, когато бе на седемнайсет години, а после само дето не я изнасили на самия дансинг.