— Казвам се Пери Мейкпийс, а тя — Гейл Пъркинс — обявява Пери. После добавя закачлива забележка, с която действително я впечатлява: — Още не съм станал професор, така че не се притеснявайте. Дима ми вика така, за да разстройва играта ми на тенис.
— Ами добре сте дошли на стадион „Ролан Гарос“, Гейл Пъркинс и Пери Мейкпийс — отвръща Дел Оро с лъчезарна усмивка, която започва да й се струва перманентна. — Ще разчитам на удоволствието да ви видим отново след историческия двубой. Стига да се състои — добавя, като вдига театрално ръце и хвърля укоризнен поглед на сивия небосвод.
И все пак последната дума остава у Дима.
— Ще пратя човек да ви вземе, чуваш ли, професоре? Хич не се опитвай да се измъкнеш. А утре ще те размажа от бой. Ей, обожавам го тоя човек, да знаете! — провиква се към застаналите зад гърба му надути младежи в „Армани“ с воднистите им усмивки и след като обхваща Пери в последна непокорна прегръдка, тръгва подир бавната им процесия.
12
Гейл се настанява до Пери на дванайсетия ред на западната трибуна на стадион „Ролан Гарос“ и е слисана от медните каски, червените кокарди, тесните бели клинове и стигащите до бедрата ботуши на духовия оркестър на Наполеоновата републиканска гвардия, чиито тимпани бият туш и прозвучават тържествени фанфари, след което диригентът се качва на дървения подиум, вдига облечените в бели ръкавици ръце над главата си, разперва пръсти и ги раздвижва, сякаш е някой моден дизайнер. Пери й приказва, но се налага да повтаря. Тя извръща глава, след това я полага на рамото му, за да се успокои, понеже цялата трепери. Посвоему трепери и Пери, та чак чува пулса в тялото си — „бум-бум-бум“.
— Ние сега финала при мъжете ли ще гледаме или битката при Бородино? — пита я развеселено и сочи войските на Наполеон. Тя го кара да повтори, после се изсмива силно на глас и стиска ръката му, че да се приземят и двамата.
— Няма значение! — провиква се в ухото му. — Чудесно се справи! Истинска звезда си! А и местата ни са супер! Браво!
— И на теб браво! Дима изглеждаше великолепно.
— Да. Само че децата са вече в Берн!
— Какво?
— Тамара и момиченцата са вече в Берн! И Наташа е с тях! Очаквах всичките да са тук!
— И аз.
Неговото разочарование обаче не може да се мери с нейното.
Наполеоновият оркестър е прекалено шумен. Цели полкове са марширували под такта му, за да не се завърнат никога.
— Той, горкият, много иска пак да играе тенис с теб! — провиква се Дулитъл.
— Забелязах! — Подчертани кимвания и усмивки от страна на Милтън.
— Ще имаш ли време утре?
— Изключено е. Имам куп други срещи — отвръща Милтън и категорично завърта глава.
— Точно това ме притесняваше и мен. Кофти.
— Много — съгласява се Милтън.
Детинско държане ли е това тяхното, или в душите им се е промъкнал страхът от Бога? Гейл поднася дланта му към устните си, целува я и я притиска о бузата си, тъй като, без да иска, той почти я е трогнал до сълзи.
Точно в този ден от живота си той, вместо да е свободен да се наслаждава, не е! Та за Пери удоволствието да гледа Федерер на финала на откритото първенство на Франция се равнява на гледането на Нижински в „Следобедът на един фавн“! Малко ли лекции от Пери е успявала да изтърпи, сгушена в него пред телевизора в Примроуз Хил, на тема „Федерер“ — идеалния атлет, какъвто би искал да е и самият Пери? Федерер — завършеният човек; Федерер — бегачът като балетист, съкращаващ или удължаващ крачката си, за да укроти летящата топка, което му дава онази незабележима частица от секундата предимство, за да уцели точното темпо и ъгъл; стабилното равновесие на торса независимо дали се движи назад, напред или настрани; свръхестествената му сила да предугажда, която, според Гейл, не е изобщо свръхестествена, а е върхът на координацията между окото, тялото и мозъка.
— Искам днес просто да се наслаждаваш! — извиква тя нещо като последна заръка в ухото му. — Забрави всичко друго. Обичам те. Казах, че те обичам, идиот такъв!
И провежда невинен оглед на зрителите около тях. Чии са? На Дима? Или на неговите врагове? На Хектор? Влизаме на бос крак.
Вляво от нея — блондинка с желязна челюст и с швейцарския национален кръст върху книжната й шапка и с друг върху обилно изпълнената й блуза.