Вдясно от нея — песимист на средна възраст с непромокаема шапка и наметало; крие се от дъжда, който всички останали се правят, че не забелязват.
На предния ред французойка пее всеотдайно с децата си „Марсилезата“, вероятно водена от погрешното впечатление, че Федерер е французин.
Със същия безгрижен поглед Гейл сканира и тълпата на откритите трибуни насреща им.
— Виждаш ли някой познат? — провиква се Пери в ухото й.
— Не, засега. Но очаквах Бари да е тук.
— Кой Бари?
— От кантората!
Глупости говори. В кантората им наистина има партньор на име Бари, но той ненавижда тениса, ненавижда и французите. Гладна е. Не само зарязаха кафетата си недопити в музея „Роден“, ами изобщо забравиха и да обядват. Това й напомня за един роман на Берил Бейнбридж, в който домакинята на една многолюдна вечеря забравя къде е сложила пудинга. И понеже изпитва нуждата да сподели смешката, се провиква към Пери:
— Колко време мина, откакто двамата с теб изгубихме обяда?
Колкото и да е необичайно, Пери не схваща литературната отправка. Понеже е вперил поглед в редицата от витрини по средата на отсрещната трибуна. И през матовото стъкло успява да види белите покривки и щъкащите сервитьори и се чуди зад коя точно витрина е ложата за почетни гости на Дима. А тя усеща отново натиска на обгърналите я Димини ръце и притисналия се у нея невинно, по детски, негов чатал. Дъхът на водка дали беше снощен или тазсутрешен? Допитва се до Пери.
— Просто се е докарвал до оптимума — отвръща й той.
— До кое?
— Оптимума!
Наполеоновите воини са избягали от бойното поле. Настанала е деликатна тишина. На фона на грозното черно небе прелита окачената на кабели над корта камера. Наташа. Какво става с нея? Защо не ми отговаря? А Тамара в течение ли е? Затова ли са я завлекли направо в Берн? Не. Наташа решава всичко самостоятелно. Наташа не е дъщеря на Тамара. А и Тамара — Бог й е свидетел — в никакъв случай не е идеалната майка. Дали да не изпрати на Наташа есемес?
Случайно срещнах баща ти. Гледаме Федерер. Бременна ли си?
целувки Гейл
Не бива.
Стадионът изригва. Пръв излиза Сьодерлинг, след него — Федерер, с благоприличната скромност и самоувереност, на каквито само Бог е способен. Пери се е устремил целият напред, с плътно стиснати устни. Намира се в Неговото присъствие.
Започва загрявката. Федерер изкарва в аут два-три бекхенда; форхендите на Сьодерлинг са малко по-резки, отколкото би трябвало в подобна дружелюбна размяна. Федерер пробва два-три сервиса. Същото прави и Сьодерлинг. Край на загрявката. Якетата им се свличат като кании от мечове. В светлосиния ъгъл е Федерер, с проблясък на червено по ревера и съответната червена отметка на лентата на челото му. В белия ъгъл — Сьодерлинг, с фосфоресциращи жълти светкавици по кантовете на ръкавите и шортите.
Погледът на Пери се отклонява към матовите прозорци, така че и Гейл се заглежда натам. Какво е онова, което се носи в кафявата мъгла зад стъклото — кремав блейзър със златна котва върху джобчето? Идва й да каже на Пери, че от всички мъже, с които не би искала да попадне насаме на задната седалка на някое такси, синьор Емилио дел Оро е номер едно.
Но трябва да мълчи. Мачът е започнал и за радост на зрителите, макар и доста внезапно за Гейл, Федерер успява да пробие сервиса на Сьодерлинг, а след това да спечели своя. Сега отново сервира Сьодерлинг. Симпатично русо момиче с конска опашка му подава топка, прави лек реверанс и се връща бегом на мястото си. Съдията на линия изревава като ужилен. Пак завалява. Сьодерлинг прави двойна грешка; триумфалният марш на Федерер към победата започва. Лицето на Пери излъчва чисто благоговение, при което Гейл установява, че го обича толкова, колкото го е обичала в самото начало: и непресторената му храброст, и решимостта да постъпва правилно дори когато греши, вътрешната му необходимост да е верен другар и отказа му да се самосъжалява. А тя е неговата сестра, приятелка и закрилница.
Изглежда, че подобно чувство е обзело и Пери, понеже сграбчва ръката й и я задържа в своята. Целта на Сьодерлинг е да спечели открития шампионат на Франция. Федерер се цели в историята и Пери го подкрепя всецяло. Федерер печели първия сет 6–1. И то за по-малко от половин час.
Поведението на френските зрители е наистина красиво, решава Гейл. Федерер е и техен герой, не само на Пери. И въпреки това най-добросъвестно възнаграждават с аплодисменти и Сьодерлинг, когато ги заслужи. За което Сьодерлинг им е благодарен и не го крие. Играе рисковано, което ще рече, че принуждава противника си да прави грешки, и ето че Федерер точно в този момент греши. И за компенсация пуска убийствен скъсен удар от позиция три метра зад основната линия.