Настоящата система не допринася особено нито за войниците, нито за гражданите ни. Ние, американците, може и да представляваме най-развитата нация в света, което не значи, че можем да си позволим средствата ни да изтичат за безполезни придобивки. Имаме нужда от отбрана — но не я получаваме по правилния начин. Във всеки случай отбраната на страната ни трябва да започне в класните ни стаи, не в кабинетите на шефовете на оръжейните компании. Предвид размера на залозите в отбранителната ни индустрия и гения на адвокатите й, за изчистването на порочната и доходоносна за някои система ще е необходимо време. Но аз вярвам, че това все някога ще стане. В тази страна все още могат да спечелят честните мъже и жени. Стига да не станат жертва на цинизма, който е най-голелият съюзник на корупцията.
Разбира се, книгата ми има и развлекателната си страна. Като дете външният свят проникваше в родните ми рудодобивни райони на Пенсилвания под формата на евтини книжлета и черно-бяла телевизия. Оттогава обичам старите криминални романи и филми. В тях се описваше един див живот, изпълнен с изстрели и игри на прелъстяване, в който жените повдигаха вежди като Лорийн Бъкол57, а мъжете бяха мъже докрай.
Героите говореха така, както ми се струваше, че трябва да говорят истинските хора, и бяха подменими, а все същият стар сюжет никога не се изтъркваше.
Авторите им винаги имаше какво да кажат и се усещаше, че ценностната им система — която макар и скрита зад мрачния сюжет се отличаваше с истинска строгост — е по-близо до реалния живот от забавните програми, с които през ония дни се мислеше, че трябва да се възпитават децата. Хамет, Чандлър, Кейн и всички от Холивуд, чак до пропития с алкохол сценарист на име Фолкнър ми помогнаха да прогоня скуката от детството си. Този роман е една недостойна имитация на създаденото от тях, с която искам да им благодаря.
Бих искал да се забавлявам така и докато пиша следващите си книги. Дори предложенията на редактора ми бяха примамливи като усмивката на Вероника Лейк58. Сигурен съм, че ако майсторите на жанра все още бяха сред нас, невижданите скандали, свързани с отбранителната ни индустрия, щяха да ги вдъхновят за нови шедьоври. Но те са мъртви, така че на читателя не му остава нищо друго, освен да се задоволи с това разпростряло се на 300 страници писмо на един техен верен фен.
Надявам се то да ви хареса.