Изменящата се земя [bg]

— Какво те кара да мислиш, че заклинание е създало всичко това?

Сега другият изглеждаше озадачен. После сви рамене.

— Какво друго би могло да бъде? — запита той. — Джелерак пострада по-рано — на север. Дошъл е тук да си ближе раните. Сътворил е това за самозащита, докато се възстановява. Може и да е самопродължаващо се заклинание. Братството, извинявай, Организацията, не иска да го остави да се променя, както си ще, ако той издъхне вътре. Затова си тук. Така мисля.

— Има смисъл в това, което казваш — отвърна Мелиаш, — но грешиш. Това място наистина е било една от неговите крепости. Някъде навътре се намира един от Древните — старият мекотел роднина на Древните богове, наречен Туалуа. Джелерак дълго го е контролирал, като е насочвал мощта му за свои цели. Не ни е известно дали самият Джелерак е там сега. Това, което знаем е, че Туалуа очевидно се е побъркал — състояние, не толкова рядко срещано сред себеподобните му, ако преданията казват истината — и че всичко наоколо — той хвърли поглед към Изменящата се земя — е негово дело.

— Как можеш да си толкова сигурен?

— Организацията бе в състояние да определи чрез специални магически действия, че феноменът, който съзерцаваш, произтича от еманациите на същество, магическо по своята същност, а не от някое определено заклинание. Напоследък такива неща рядко се наблюдават и затова създадохме тези постове.

— Значи не сте тук, за да го контролирате, ако се разрасне и започне да представлява опасност извън този район?

— И затова също, разбира се.

— Не сте тук, за да го използвате като някаква примамка за Джелерак?

Мелиаш се изчерви.

— Позицията на Организацията към Джелерак винаги е била неутрална — заяви той.

— И все пак му попречихте да се завърне в Ледената Кула, за да запазите срещу него Ридли в резерв.

Мелиаш се намръщи и се загледа в Дилвиш. Внезапно дясната му ръка се вмъкна в един процеп на дрехата му и метна шепа златен прах към госта. Като разпозна веществото, Дилвиш остана неподвижен и усмихнат.

— Толкова ли си нервен? — отбеляза той. — Виждаш, че запазвам формата си. Аз съм това, което изглеждам — не предрешен Джелерак.

— Тогава откъде знаеш какво е ставало в Ледената Кула?

— Както ти казах, доскоро бях на север.

— Действията, предприети на север — каза Мелиаш — не бяха одобрени от Организацията. Те бяха дело на група членове, действащи по собствена инициатива. По този въпрос също сме неутрални.

Дилвиш се изсмя.

— Запазвате си правото за нещо по-съществено? — полюбопитства той.

— Безкрайно е трудно да се накара група темпераментни индивидуалисти да вземат позиция по каквото и да било. Говориш, като че ли ти самият не си член. Като става дума за това, ти ми подаде остарял отговор — прекалено остарял.

— Дълго време бях далеч. Но някога бях високопоставен член на Братството, макар и от по-нисък ранг.

— Продължаваш да ме озадачаваш. Искаш да прекосиш опасна земя към опасно място. Всеки друг, който е минал по този път, е вярвал, че ще има шанс да подчини Туалуа на собствените си цели — сега, когато той не се владее напълно и Джелерак или го няма, или е прекалено слаб да се защитава. Контролът върху това магическо същество наистина би дарил огромна сила. Не е ли това, което искаш?

— Не — отвърна Дилвиш.

— Във всеки случай това е една приятна промяна. Ще те засегна ли, ако те запитам за целта ти? Правя нещо като проучване…

— Дошъл съм да убия Джелерак.

Мелиаш го зяпна.

— Ако не желаеш да отговориш, аз, разбира се, нямам никакво право да настоявам… — започна той.

— Вече ти отговорих — каза Дилвиш, ставайки. — Ако той е там, вътре, ще се изправя срещу него. Ако го няма, ще потърся начин да разбера къде е и ще опитам отново.

Той обърна гръб на гората.

— Благодаря за угощението.

Усети ръката на Мелиаш на рамото си.

— Вярвам ти — дочу го да казва, — но не съм сигурен, че разбираш срещу какво се изправяш. Да предположим, че успееш да преминеш и той наистина е вътре или пък го докопаш другаде. Дори и отслабен, Джелерак е най-опасният магьосник на света. Той ще те прокълне, изпепели, ще те превърне в нещо друго, ще те изсели. Никой, изпитал гнева му, не е останал жив.

— Изпитвал съм гнева му. Затова искам той да изпита моя.

— Трудно ми е да го повярвам.

Дилвиш отърси ръката на Мелиаш.

— Вярвай, каквото искаш. Аз следвам целта си.

— Мислиш, че само магията на Елфите ще се окаже достатъчна?

— Може да разполагам с нещо по-силно.