— Е, не мога да кажа, че наистина съжалявам. Защо очертавате капани за демони по целия под?
— Мислят, че това шибано място е килер. От време на време се мяркат и ни ядат.
— Е, тогава имате основание. Всички ли сте тук за едно и също?
— Да — отвърна Деркон.
— Не — противопостави се Ходжсън.
Дилвиш повдигна вежди.
— Различието ни е на метафизична основа — обясни Деркон.
— На морална — поправи го Ходжсън. — Искахме силата на това място, но с различна цел.
— Ала все пак всички я искахме — каза Деркон с усмивка. — Всички бяхме достатъчно добри или имахме достатъчно късмет да се доберем до замъка и с това всичко приключи.
Той направи драматичен жест, подрънквайки с веригите си.
— Моите заклинания подивяха и се сблъсках с Баран лице в лице. Обаче ме издебна с другата си ръка.
— Друга ръка?
— Да. Отгледал си я е в друго измерение. Използва я винаги, когато има нужда от нея. Ако изобщо успееш да излезеш оттук и се натъкнеш на него, помни, че може да е по-бърза от мигането на окото.
— Ще го запомня.
— Къде ти е металното конче?
Дилвиш изглеждаше замислен.
— Уви. Сполетя го предишната ми участ. Превърна се в статуя — той кимна в неопределена посока. — Там някъде.
Ходжсън прочисти гърло.
— Имаш ли предпочитание към някоя от страните в границите на Умението? — полюбопитства той.
— Напоследък интересът ми към Умението се оказа незначителен, при това по-скоро практически, отколкото теоретичен — отвърна той.
Ходжсън цъкна с език.
— Тогава може ли да запитам в каква посока би използвал силата на Древния, ако я овладееш?
— Не съм дошъл да търся сила — каза Дилвиш.
— А какво тогава? — запита Лорман.
— Самия Джелерак от плът и кръв, и още няколко минути, за да го отърва от бремето им.
Из цялото помещение се разнесоха възгласи на изумление.
— Наистина ли? — поинтересува се Деркон.
Дилвиш кимна.
— Героично, глупаво, или и двете — има нещо привлекателно в храбрите и безплодни начинания. Моите аплодисменти. Жалко, че никога няма да имаш възможност да опиташ.
— Това предстои да се види — каза Дилвиш.
— И все пак, кажи ми — настоя Ходжсън — къде се простира най-голямата ти дарба в Умението? Ще трябва да противопоставиш на мощната магия нещо повече от заканително изражение и меч. Какъв е цветът на основната ти сила?
Дилвиш се замисли за Ужасяващите Проклятия, които вероятно единствено той на света владееше.
— Черен като Ямата, откъдето произлиза, опасявам се — каза той.
Деркон и Лорман се изкискаха, като го чуха.
— Това прави трима от седем, плюс двама от неутралните — каза Деркон. — Не е зле.
— Не се считам за магьосник — каза Дилвиш.
Този път всички се изсмяха.
— Да де, точно толкова, колкото да си малко бременна или малко поумрял, а?
— Кой вдигна легионите на Жоредан?
— Откъде се сдоби с металния кон?
— Как се добра до замъка?
— Тия елфски ботуши не са ли магически?
— Благодарим ти за помощта за капана за демони.
Дилвиш изглеждаше озадачен.
— Никога не съм се замислял — каза той. — Сигурно има нещо вярно в това, което казвате.
Те отново се изсмяха.
— Ти наистина си особен — изрече Деркон накрая. — Но, разбира се, как иначе може да бъде надвита черната магия, освен с по-силна такава?
— С бяла магия! — каза Ходжсън.
Този път само неутралните се изсмяха.
— Бих предпочел да използвам естествени оръжия, ако изобщо се окаже възможно.
Смехът бе всеобщ.
— Срещу него?
— Никога няма даже да го доближиш!
— Предпочитанията трябва да отстъпят пред целесъобразността.
— Като конска муха на як жребец…
— Като капка вода в безкрайната пустиня…
— … той ще те очисти мигновено.
— Може би — каза Дилвиш, — а може би не.
— Поне — възкликна Деркон — ни създава първото истинско забавление, откакто ни заловиха. И както повечето наши дискусии, тази несъмнено ще си остане също с академичен характер.
— Тогава да продължим в същия дух — предложи Дилвиш. — Какво планирате да правите, ако се измъкнете оттук?
— Какво те кара да мислиш, че има план? — запита Голт.
— Шт! — нареди му Вейн.
— Във всеки затвор, където съм попадал, винаги е имало някакъв план — каза Дилвиш.
— А откъде да знаем, че ти не си маскиран Джелерак и не правиш някакъв номер?
— При наличието тук на половин дузина магьосници от всички оттенъци нима не можете да разберете дали някой е под въздействието на трансформиращо заклинание?