Одил почти бе стигнал до Баран с вдигнат меч, когато здрава хватка го стисна иззад гърба и го издигна над пода. От носа му рукна кръв, ребрата му силно пращяха, когато замахна надолу и удари един от пръстите.
Изведнъж, далеч вдясно, Баран забеляза зелен отблясък. Беше новият затворник, онзи, около когото Семирама бе вдигнала толкова шум…
Ръката се сви конвулсивно, стисна здраво и Одил издаде кратък, бълбукащ вик, преди да увисне в хватката й; мечът се изплъзна от пръстите му. Тогава Ръката се стрелна напред, разтвори се и метна смазаното тяло на Одил към Дилвиш.
Той отстъпи встрани и продължи да напредва, докато тялото на Одил прелетя край него и се приземи с трясък. Но сега Ръката се бе устремила право към Дилвиш.
Той бе видял Ходжсън и Деркон да се изправят на крака и бе доловил слабо движение откъм поваления Вейн. Разбра, че никой от тях не би могъл да му помогне в този момент. Той преглеждаше магическия си арсенал за някакво оръжие, дори когато се гмурна и претърколи под Ръката. Зелените му ботуши удариха пода и той незабавно се озова на крака, завъртя се, вдигна меч и отсече малкия пръст от приближаващата Ръка.
Конвулсии разтърсиха чудовищното творение. Пръстът, от който капеше някаква бледа течност, превърнала се в дим, се удари в пода и се претърколи.
Баран вдигна своя меч и отстъпи. Ръката се изпъна, снижи се и със замах загреба през пода към Дилвиш.
Той я прескочи и замахна надолу с меча, когато тя премина — успя да резне вътрешната страна на палеца. Щом стъпи на земята, Деркон и Ходжсън застанаха до него.
— Разпръснете се! — нареди той. — Удряйте от всички страни! Не се събирайте!
Ръката замря, докато замахваше назад, защото срещу нея се издигаха три меча под различен ъгъл. Дилвиш се втурна напред и удари. Тя се пресегна към него и той отскочи назад. В същото време, Ходжсън и Деркон я атакуваха. Тя ги помете встрани, но Дилвиш се стрелна и отново я разсече. От няколкото прорезни рани се заиздига дим.
Докато отскачаше назад, Дилвиш забеляза в огледалото, че Вейн бавно пълзи напред с меч в ръка.
Деркон, който вече бе дошъл на себе си, отново нападна Ръката и Дилвиш тръгна да се присъедини към него. Но в този миг творението се издигна високо във въздуха извън обсега им: Като видя, че Баран възнамерява да ги удари отгоре един по един, Дилвиш моментално вдигна меч. Останалите сториха същото. Дилвиш вече бе избрал магическото си оръжие и с нетрепващ глас започна да реди древните слова.
Беше едно от по-незначителните от Ужасните Проклятия, което целеше да наложи непрогледен мрак над дадено място за цял ден. Дилвиш усети как Деркон затаи дъх, щом долови една фраза.
Ръката описа кръг. На няколко пъти се скри. Внезапно звук като печална въздишка изпълни залата. Температурата рязко падна. Когато Дилвиш спря да говори, светлината започна да се вълнува, сякаш премина поредица вълни.
Потънаха в абсолютен мрак.
— Да го хванем! — прошепна Дилвиш и тръгна бързо.
Насочил меч напред, той се втурна към мястото, където преди бе застанал Баран. Чу силен свистящ звук да се разнася надолу и се просна на земята. Звукът изчезна.
Пълзейки, той се изправи на крака и продължи напред. Дочу някой наблизо да си поема дълбоко дъх. Но това не се повтори и той не бе сигурен от коя посока бе станало. Чу кратко боричкане. Ходжсън и Деркон едновременно изругаха. Очевидно се бяха сблъскали един в друг. Зад него отново се раздаде свистене и трясък, когато Ръката удари пода.
Баран можеше да се е преместил отляво, отдясно или отзад. Но преместването назад най-вероятно щеше да го е отвело до някой ъгъл. Лявата страна сякаш предоставяше най-голяма свобода и затова Дилвиш се обърна и тръгна напред, размахвайки меча пред себе си.
Би могъл да се закълне, че откъм дневната стая до него достига слаба светлинка. Но това бе невъзможно. Ужасното Проклятие трябваше да е обезвредило всеки източник на светлина.
Светлината ставаше все по-ярка.
Смътните очертания сега станаха доловими. Нещо не бе наред. Не знаеше да има сила, която да надделее някое Ужасно Проклятие. И все пак слабо осветление определено пропълзяваше в залата.
Високо над главата му Ръката призрачно опипваше въздуха. След няколко минути можеше да се спусне върху него. Той неистово въртеше очи наоколо. Имаше движение, фигури на клекнали мъже. Но кои?
Внезапно отново се дочу звук на боричкане, но този път завърши с кратък вик. Започна отново. Идваше отпред и някак отдясно. Да! Там!
Две тела се гърчеха на пода. Отново се дочу вик, когато Дилвиш предпазливо се отправи нататък.
Мракът продължаваше да се разрежда. Нещо отгоре привлече погледа му. Ръката, сега ясно различима, се свиваше и разтваряше; започна спазматично да потръпва. Стрелна се надолу и се издигна няколко пъти.