Глава 11
— Оттук! — извика Блек. — Побързайте! Движим се по-бързо отпреди.
Ходжсън, Деркон и Арлата се върнаха в залата.
— Какво има, Блек? — запита Деркон.
— Ела тук — отвърна Блек. — Имам нещо за теб.
Деркон се подчини.
— Погледни там! — Блек посочи с разцепеното си копито към една червена ивица сред камънака. — Вдигни го!
Деркон се спря и го измъкна.
— Жезълът на Джелерак? — запита той.
— Аления Жезъл на фолкинтайн. Донеси го! Бързо!
Блек се обърна и се насочи към алкова, през който бе излязъл Дилвиш. Останалите го последваха.
— Блек — каза Деркон, — следвам те. Но какво става? Защо бягаме?
— Тази стая все още съществува само защото ние сме вътре. Ще помогнем на сградата да се отърве от едно излишно крило, като излезем.
— На сградата?
— Спряла се е на по-малък размер за този период. Но основната причина е, че скоро ще се състои Големия Взрив, тъй като се оттеглихме много бързо, както ни бе помолила сградата…
— Извинявай, Тъмнокожи — извика Ходжсън, докато минаваха през алкова и тръгнаха надолу по стълбата, — но този Голям Взрив… да не би да имаш предвид…?
— Създаването на Вселената — довърши Блек. — Да. Ще се наложи да извървим целия път. Във всеки случай, след взрива ще трябва да преминем през опасна зона, обитавана от същества, които биха ни причинили възможно най-голямо зло. Сградата може да е в състояние да задържи много от тях навън, но няколко…
Блек стигна до края на стълбището и взривът започна.
Изчезнаха всички цветове; светът бе черно и бяло, светлина и мрак. Ходжсън можеше да вижда през плътта на девойката пред него — тъмен скелет в ярка обвивка, както и през Деркон, обвит в някаква припламваща духовна светлина, прекрасна сред мрачните геометрични очертания, през които преминаваха; видя Блек, който представляваше великолепен чист пламък, стремително носещ се по пода; видя още някой, който сияеше в тленния си затвор…
— Ъглите! — извика Блек. — Най-вероятно ще се появят в ъглите на залата! Не използвайте върховете на оръжията си, защото ще бъдат безсилни! Удряйте странично и използвайте странични движения, освен ти, Деркон! Ти трябва да използваш жезъла!
— Срещу кого? Как? — изкрещя Деркон, когато нещо цветно и с нормално тяло се появи в залата и той различи Дилвиш отпред, с изваден меч.
— Хрътките на Тандолос! Аления Жезъл е най-мощен в ръцете на черен магьосник. Няма нищо сложно. Той е едно от най-ефикасните магически взривяващи устройства, създавани някога. Действието му е изцяло функция на волята и черпи от жизнените сили на този, който си служи с него. Сега твоите трябва да са мощни и пламтящи, защото си минал през Пламъка на Сътворението! Да застанем заедно в средата на залата. В кръг!
Осветлението се бе нормализирало, според разбиранията за нормалност на това място, преди да стигнат до Дилвиш; полилеят припламваше ярко като преди. Разкъсаното тяло на демона бе изчезнало. Сега, когато огледалата се бяха разпаднали, залата изглеждаше по-малка с голите си сиви стени. От мястото си в предната й част високият часовник жужеше; циферблатът му неясно мъждукаше.
Ходжсън замърмори, когато нещо тъмно се размърда в най-близкия до часовника ъгъл.
— Боговете, които призоваваш, още не са родени — отбеляза Блек.
Появилата се фигура беше остра, ъгловата. Беше мрачна. Стоеше изправена и когато скочи напред, смътно напомняше вълк с излъчване за първичен глад, който нищо в новосъздадената вселена не би могло да утоли.
— Използвай жезъла! Взриви го! — нареди Блек.
— Не мога да го накарам да действа! — изкрещя Деркон, като насочи жезъла пред себе си; бръчки от напрежение се оформиха около устата и очите му.
Дилвиш размаха меча си в дъга пред напредващото създание. Повтори жеста няколко пъти. То се стрелна към него, спря се, отстъпи. Въздухът бе изпълнен с нечие тежко дишане. Откъм ъгъла, където се бе появило създанието, изскочи още едно, този път на четири крака, и се метна далеч встрани от святкалото острие. Арлата очерта крива линия на пода пред него и зае защитна позиция; върхът на меча й бе в постоянно движение. Тварта се шмугна да я заобиколи, но Ходжсън продължи кривата и също заразмахва меча си. Още една от гадините се зададе откъм същия ъгъл; Блек се огледа и забеляза, че сега излизаха от всички ъгли на залата, включително и от тези горе.
Все повече и повече от тях се приближаваха, скупчваха се по-наблизо, втурваха се, отстъпваха, прокрадваха се напред, зъбеха се. Дилвиш бе притиснат от три страни. Деркон сипеше проклятия, докато разтърсваше жезъла и го размахваше.
Изведнъж Блек изпръхтя и се приведе. В очите му затанцуваха пламъци, когато се отправи да разкъса кръга и да атакува хрътките, притиснали Дилвиш. Огромни пръски пламък заизригваха от ноздрите му върху ъгловатите, стрелкащи се тела. Едно от тях се строполи на пода и започна да се мята. Друго избяга.