— Работата изисква търпение — съгласи се Кармоди. — Но търпението е именно качеството, към което трябва да се стремите. А и тъй като времето е променлива величина, ще ви бъде по-лесно. Колкото до броя на вашите посетители — нали количеството не бива да влияе на качеството. В простото изброяване няма никаква стойност. Човек или Бог си върши работата — ето това има значение. Няма значение дали тази работа ще изисква едно действие или милион.
— Но аз ще съм си зле както преди, ако имам работа, ала няма за кого да я върша!
— При цялата си скромност трябва да изтъкна, че имате мен — посочи се Кармоди. — Дойдох при вас от външния свят. Имам проблем. По-точно имам няколко проблема. За мен тези проблеми са неразрешими. За вас… не знам. Но подозирам, че изискват да напрегнете докрай силите си.
Мелихрон размишляваше много дълго. Кармоди усети сърбеж в носа, но потисна желанието да се почеше. Чакаше, както цялата планета чакаше, докато Мелихрон умуваше.
Накрая Мелихрон вдигна своята лъскава черна глава и произнесе:
— Мисля, че в това има нещо смислено!
— Много мило, че го казвате.
— Но аз наистина го мисля! — възкликна Мелихрон. — Вашето решение ми се струва и неизбежно, и елегантно. И да продължа разсъжденията си — изглежда Съдбата, която управлява хората, Боговете и планетите, е предопределила това да се случи: Аз, един създател, съм бил създаден без проблеми за решаване, а вие, един създаден, станахте създател на проблем, който само един Бог би могъл да реши. И вие сте живял живота си в очакване аз да реша вашия проблем, а пък аз чаках половин вечност вие да дойдете при мен, за да реша проблема ви!
— Изобщо не бих се учудил — потвърди Кармоди. — Бихте ли искал да узнаете в какво се състои моят проблем?
— Вече си направих изводите — каза Мелихрон. — Всъщност благодарение на своя превъзхождащ интелект и опита си знам за това много повече от вас. На пръв поглед вашият проблем е как да се приберете у дома.
— Така е.
— Не, не е така. Не си служа небрежно с думите. На пръв поглед ви е нужно да знаете Къде, Кога и Коя е вашата планета. Нужен ви е начин да стигнете там, при това желателно е да се доберете до дома си в същото състояние, в което сте сега. Само това да беше, пак щеше да е достатъчно трудно.
— А какво друго има? — попита Кармоди.
— Ами как, има я и смъртта, която ви преследва.
— Ох! — промълви Кармоди.
Внезапно усети слабост в коленете и Мелихрон вежливо създаде за него кресло, хаванска пура, коктейл „Ром Колинс“, чифт чехли и наметка от бизонска кожа.
— Удобно ли ви е? — попита Мелихрон.
— Много.
— Добре. Сега внимавайте. Ще продължа да обяснявам вашето положение кратко и ясно, като ще използвам за тази цел само частица от своя интелект, докато остатъка от себе си ще впрегна в особено важното занимание да намеря практически приложимо решение. Но се налага да ме слушате извънредно внимателно и да опитате да разберете всичко от първия път, защото нямаме много време.
— Аз пък мислех, че разтегнахте моите десет секунди в 25 години — напомни му Кармоди.
— Разтегнах ги. Обаче времето като променлива е склонно да прави номера, дори и на мен. Вече изядохме осемнадесет от вашите двадесет и пет години, а и останалите изтичат крайно бързо. Сега се съсредоточете! Животът ви зависи от това.
— Добре — Кармоди се приведе напред и запуфтя с пурата. — Готов съм.
— Първото, което трябва да разберете, е същността на неумолимата смърт, която ви е подгонила.
Кармоди овладя треперенето си и напрегна слух.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Най-основополагащият факт във Вселената — говореше Мелихрон — е този, че видовете ядат други видове. Може и да не е красиво, но това е то. Яденето е началото и сдобиването с хранителни вещества е основата на останалите явления. Тази идея включва в себе си Закона за хищничеството, който може да бъде изразен по следния начин: всеки вид, независимо колко високо или ниско стои в развитието си, се храни с един или няколко вида и служи за храна на един или няколко вида.
Това ни дава представа за една ситуация, обща за всички, която може да бъде утежнена или облекчена от разнообразни обстоятелства. Например един вид, обитаващ собствената си среда, обикновено успява да се поддържа в състояние на Равновесие и така да изживее нормално отреденото му време въпреки набезите на хищниците. Това Равновесие обичайно се изразява чрез уравнението Прецакал-Прецакан, или ПП. Когато цял вид или представител на вида се преместват в чужда и непривична среда, стойностите на ПП неизбежно се променят. Понякога настъпват временни подобрения във видовото Положение Изял-Изяден (ПП = ИИ + 1). По-типично е влошаването му (ПП = ИИ — 1).