— Ти си луда, бе! Направо си откачила! — развика се Кармоди.
— Не казвам нищо повече от истината — заяви Печалбата. — Помисли за дългите, точни разсъждения, които изрече, за да установиш мястото и функциите на Мелихрон в световната схема, и то с необорима логика.
— Е, и?
— Ами ти разсъждавал ли си по този начин през живота си? Да не си философ или логик?
— В колежа бях страхотен по философия — отвърна Кармоди.
— Голяма работа — присмя му се Печалбата. — Не, Кармоди, ти просто нямаш подготовката и интелекта, за да се справиш с такива разсъждения. Погледни истината в лицето — това за тебе беше крайно непривично.
— Не беше крайно непривично! Напълно по силите ми е да разсъждавам с изключителна логика!
— „Изключителна“ е добре казано.
— Но аз го направих! Аз измислих онези мисли!
— Както искаш — съгласи се Печалбата. — Не бях разбрала, че това означава толкова много за тебе и нямах никакво намерение да те разстройвам. Я ми кажи, имал ли си припадъци или необясними пристъпи на смях и плач?
— Не, нямал съм — каза Кармоди през зъби, напрегнал докрай волята си. — А ти имала ли си натрапчиви сънища, в които летиш, или чувството, че си светец?
— Твърдо не! — отговори Печалбата.
— Сигурна ли си?
— Сигурно е, че съм сигурен!
— Значи не се налага да обсъждаме това повече — каза Кармоди, изпитал нелепа радост от победата. — Но бих желал да науча още нещо.
— Какво е то? — предпазливо попита Печалбата.
— Кой недъг на Мелихрон не биваше да споменавам? И какво беше единственото ограничаващо го нещо?
— Смятах, че и двете са болезнено очебийни.
— Не и за мен.
— Само няколко часа размишления и всичко веднага ще ти се проясни.
— Майната му — ядоса се Кармоди. — Обясни ми!
— Така да бъде. Недъгавостта на Мелихрон се състои в това, че е куц. Това е вроден недостатък, такъв е от най-ранни времена. И упорито се появява при всичките му промени, в съответната форма, разбира се. — А ограничението?
— Той по никакъв начин не би могъл да научи, че е куц. Тъй като е Бог, лишен е от сравнително знание. Творенията му са по негов образ и подобие. А това в случая на Мелихрон означава, че всички са куци. Толкова рядко влиза в допир с външната действителност, че смята недъга си за норма, а съществата, които не куцат — за любопитно несъвършени. Между другото, липсата на сравнително знание е сред малкото недостатъци на божествеността. И така, първичното определение за един Бог е неговата самодостатъчност, която независимо от обхвата си е винаги вътрешна. Съвършеният контрол на контролируемото и съвършеното знание за познаваемото са първите стъпки към превръщането в Бог, казвам ти го, за да знаеш, ако решиш да си опиташ силите.
— Аз ли? Да опитам силите си като Бог?
— Че защо не? И това е работа като всяка друга, колкото и гръмко да звучи названието й. Не е лесно, признавам. Но не е по-трудно, отколкото да станеш първокласен поет или инженер.
— Мисля, че си превъртяла окончателно. — Кармоди изтръпна от краткия пристъп на религиозен ужас, който така тормози атеистите.
— Това не е вярно. Само съм по-добре осведомена от тебе. Но сега най-добре се приготви.
Кармоди припряно се озърна и видя три дребни фигурки да крачат през ливадата. На почтително разстояние ги следваха още десет.
— Онзи в средата е Модсли — каза Печалбата. — Винаги е много зает, но може би ще намери време да размени две-три думи с тебе.
— А той има ли някакви ограничения или недъзи? — саркастично попита Кармоди.
— И да има, нямат значение — отвърна Печалбата. — С Модсли човек се оправя по друг начин и се сблъсква със съвсем различни проблеми.
— Прилича на човек — отбеляза Кармоди, когато групата наближи.
— Да, формата му е подобна — призна Печалбата. — Естествено, хуманоидната форма е често срещана в тази част на Галактиката.
— И кой е начинът, по който се предполага да се оправя с него? — попита Кармоди.
— Не мога да ти го опиша точно — запъна се Печалбата. — За мен Модсли е твърде чужд, та да го разбера или предвидя. Но един съвет мога да ти дам — увери се, че си привлякъл вниманието му и си го убедил в своята хуманоидност.
— Ами да, разбира се.
— Не е толкова просто, колкото звучи. Модсли е едно крайно заето същество с множество грижи на главата си. Виж какво, той е твърде надарен инженер, при това усърден в работата си. Но е склонен към разсеяност, особено когато изпитва нов производствен процес.
— Е, не ми се струва прекалено сериозно.
— Не е… за Модсли. Щеше да е само една забавна слабост, ако не беше фактът, че той разсеяно разглежда всичко наоколо като суровина за процеса. Един мой познат — Дюър Хардинг, преди време отиде при него да го покани на купон. Горкият Дюър не успял да привлече вниманието му.