— Или малко плодове асорти? Много освежаващо за устата.
— Устата ми се нуждае от освежаване — възпротиви се Кармоди.
— Поне ябълка, круша и една-две чепки грозде?
— Не, благодаря.
— Няколко черешки?
— Не, не, не!
— Храненето не е пълноценно без малко плодове — настоя Белведер.
— Моето е.
— Но само плодовете могат да ти осигурят някои важни за здравето витамини.
— Ще се оправя някак и без тях.
— Или, да речем, половин портокал, който ще обеля вместо тебе? Цитрусовите плодове въобще не натежават на стомаха.
— Няма къде да го сместя.
— Дори и четвъртинка портокал? Ами ако махна всички семки?
— Най-решително не.
— Бих се почувствал по-добре — увери го Белведер. — Знаеш ли, в мен е заложен стремеж към завършеност, а никое хранене не може да се смята за завършено без плодове.
— Не! Не! Не!
— Добре де, не се превъзбуждай. Ако не ти харесва храната, която ти поднасям, твоя работа.
— Харесва ми!
— Но щом толкова ти харесва, защо не хапнеш малко плодове?
— Стига — предаде се Кармоди. — Дай ми грозде.
— Не искам нищо да ти натрапвам.
— Нищо не ми натрапваш. Моля те, дай ми грозде.
— Сигурен ли си?
— Дай ми! — кресна Кармоди.
— Тогава заповядай — Белведер му поднесе пищна чепка мускат.
Кармоди я изяде до последното зрънце. Беше много вкусно.
— Извинявай — обади се Белведер. — Какво правиш?
Кармоди се надигна, седна и разтърка очи.
— Легнах да подремна — обясни той. — Има ли нещо лошо в това?
— Какво лошо може да има в толкова естествено желание?
— Благодаря — каза Кармоди и затвори очи.
— Но защо трябва да дремеш в кресло? — попита Белведер.
— Защото съм в него и вече съм полузаспал.
— Ще те заболи гърбът — предупреди го Белведер.
— Не се притеснявай — измънка Кармоди, все още стиснал клепачи.
— Защо не подремнеш както трябва? Ей там, на дивана?
— Вече си дремя удобно, където съм.
— Всъщност не ти е удобно — изтъкна Белведер. — Човешката анатомия не е приспособена към сън в седнало положение.
— В момента моята е — заяви Кармоди.
— Не е. Защо не опиташ на дивана?
— В креслото ми е добре.
— Но на дивана е по-добре. Кармоди, моля те, само опитай. Кармоди?
— А? Какво има? — попита събуденият Кармоди.
— Дивана. Определено смятам, че трябва да си починеш на дивана.
— Дадено! — съгласи се Кармоди, изправяйки се с усилие. — Къде е този диван?
Беше изведен от ресторанта, насочен надолу по улицата, зави по пресечка и влезе в здание с табела „Дрямката“. Там бяха разположени цяла дузина дивани. Кармоди се примъкна до най-близкия.
— Не този — спря го Белведер. — Изскочила му е една пружина.
— Няма значение — каза Кармоди. — Ще легна настрани.
— Така ще се схванеш.
— Исусе! — Кармоди стана. — Кой ще ми препоръчаш?
— Онзи в дъното. Като за крал е, най-големият тук. Податливостта на матрака е научно изчислена. А възглавниците…
— Добре, прекрасно, превъзходно. — Кармоди се изтегна на посочения му диван.
— Да ти пусна ли малко успокояваща музика?
— Не си прави труда.
— Както искаш. Тогава ще изключа осветлението.
— Бива.
— Искаш ли завивка? Разбира се, контролирам температурата тук, но спящите често изпитват субективно усещане за студ.
— Няма значение! Остави ме на мира!
— Добре де! — обиди се Белведер. — Нали знаеш, че не правя това за себе си. Лично аз не спя никога.
— Окей, извинявай.
— Всичко е наред.
Последва дълго мълчание. Накрая Кармоди стана.
— Какво има? — попита Белведер.
— Вече не мога да заспя — отвърна Кармоди.
— Опитай да затвориш очи и съзнателно да отпуснеш всеки мускул на тялото си, от пръстите на краката нагоре…
— Не мога да заспя! — извика Кармоди.
— Може би поначало не ти се е спяло? — предположи Белведер. — Но поне можеш да затвориш очи и малко да си починеш. И това ли няма да направиш заради мен?
— Не! — натърти Кармоди. — Не ми се спи и не искам да си почивам.
— Инат такъв! — намусено изрече Белведер. — Прави каквото искаш. Опитах всичко по силите си.
— Ъхъ — промърмори Кармоди на излизане от „Дрямката“.
Кармоди стоеше на извито мостче и съзерцаваше синята лагуна.
— Това е копие на моста Риалто във Венеция — обясни Белведер. — Разбира се, в умален мащаб.
— Знам — каза Кармоди. — Прочетох табелата.
— Очарователно е, нали?
— Ами да, хубаво си е. — Кармоди запали цигара.
— Много пушиш — сгълча го Белведер.
— Знам. Пуши ми се.
— Като твой медицински съветник се налага да изтъкна, че съществува установена зависимост между пушенето и рака на белите дробове. — Знам.