Выбрать главу

Поклати глава и изхвърли цигарата през прозореца на колата. Тези думи и постъпки се сториха напълно естествени на една част от него (дейното съзнание). Но друга част от него (размишляващото съзнание) наблюдаваше развеселено.

— Ей, ама защо не казахте по-рано? — обади се шофьорът. — Я опитайте една от моите.

Кармоди погледна отворения пакет в ръката на шофьора.

— Значи пушите „Кулз“?

— Те са ми любимите — каза шофьорът. — „Кулз“ имат лек дъх на ментол и желания вкус!

Кармоди вдигна вежди, за да изрази недоверие. Въпреки това взе пакета, издърпа поредния гвоздей за ковчега си и го запали. Усмихнатият шофьор го наблюдаваше в огледалото. Кармоди пое дима, показа изненадата и удоволствието си, издиша бавно и с наслада.

— Ей! — каза той. — Тези си ги бива!

Шофьорът кимна мъдро.

— И ние, дето пушим „Кулз“, това си мислим… Пристигнахме, сър. „Уолдорф-Астория“.

Кармоди му плати и понечи да излезе от таксито. Шофьорът се обърна към него, все още усмихнат.

— Ей, мистър. Ами моите „Кулз“?

— Ох! — сепна се Кармоди.

Върна пакета. Размениха си усмивки с шофьора. После таксито отмина и Кармоди застана пред „Уолдорф-Астория“.

Носеше дебело палто „Бърбери“. Можа да научи това от етикета, който вместо отвътре на яката беше здраво пришит отвън на десния ръкав. Огледа се и видя, че всички етикети по него бяха отвън — всеки можеше да разбере, че имаше риза „Ван Хьозен“, вратовръзка „Графиня Мара“, костюм „Харт, Шафнер & Маркс“, чорапи „Ван Камп“ и обувки от мека кожа „Лойд & Хейг“. На главата си бе сложил борсалино, произведено в Милано от „Райму“. Ръцете му бяха пъхнати в ръкавици от еленова кожа „Л. Л. Бийн“. На китката му се забелязваше самонавиващ се часовник („Одемар Пикар“) с хронометър, календар и будилник, всичко това прибавено към гарантирана точност от плюс-минус шест секунди на година.

И накрая леко ухаеше на мъжки одеколон „Оук Мос“ от „Аберкромби & Фич“.

Смяташе това за доста добра екипировка, макар и далеч от първокласната. Беше на ниво, но очакваше повече от себе си. Имаше амбиции, замисляше начини да се издигне, стремеше се да стане човек, който си налива „Чивас Регал“ по всяко време, освен на Коледа, носи ризи от „Брукс Брадърс“, блейзери от „Ф. Р. Типлър“, слага си лосион след бръснене „Оникс“ на „Лентерик“, облича сака от „Пол Стюарт“…

Но за стоки като тези беше нужна Потребителска оценка А-АА-ААА вместо неговата най-обикновена В-ВВ-ААА, в която бе затънал злополучно поради произхода си. Нужна му беше тази оценка! Не беше ли достатъчно добър за това? По дяволите, нали в Станфорд беше пръв сред състудентите си по Потребителски технологии! А неговият Индекс на ползването от три години надхвърляше деветдесетте процента! Колата му, „Додж Ферет“, беше безупречна! Би могъл да посочи и други примери.

Но защо не го издигаха?

Нима беше възможно да не го следят внимателно?

Кармоди побърза да освободи съзнанието си от тези еретични мисли. Имаше по-неотложни грижи. Днес си бе поставил неблагодарна задача. Това, което трябваше да предприеме през следващия час, можеше да му струва работата и да го запрати в безликите маси от пролетарии-потребители на Нестандартни второкласни стоки от Изтока (НВСИ).

Беше още рано, но той се нуждаеше от укрепване на духа за предстоящото изпитание. Влезе в бара на „Уолдорф“.

Привлече погледа на бармана. Бързо, преди мъжът отсреща да заговори, Кармоди каза:

— Ей, приятел, дай още едно.

Фактът, че човекът нищо не му бе давал досега и следователно, формално погледнато, не можеше да му даде още едно, нямаше никакво значение.

— Заповядай, братле — усмихна му се барманът. — „Балантайнс“ притежава истинския аромат и желания вкус.

Кармоди съзнаваше, че би трябвало той да каже тези думи. Уловиха го в крачка. Отпи замислено от бирата си.

— Том?

Кармоди се обърна. Беше Тейт Стийн от Леония, щат Ню Джърси, стар приятел и съсед, който пиеше „Кока-Кола“.

— Чудно — подхвана Стийн, — не знам дали си забелязал? С „Кока-Кола“ всичко ти потръгва както трябва.

Кармоди се оказа хванат натясно, без готова реплика. Изгълта бирата си на един дъх и подвикна на бармана:

— Ей, приятел, дай още едно!

Хитрината беше слабовата, но по-добра от нищо. — Какво ново? — каза той на Стийн.

— Жена ми отиде на почивка. Реши да си позволи една седмица в Маями и замина с „Америкън Еъруейз“, най-добрите линии за хора, жадуващи за слънце.

— Страхотно — отзова се Кармоди. — Тъкмо изпратих Хелън, тя замина за Насау. И ако мислиш, че Бахамските острови са прекрасни през илюминатора на самолета, почакай само да стъпиш на тях. Знаеш ли, тъкмо снощи я попитах защо в този наш забързан свят някой би пожелал да пътува до Европа по море? А тя ми каза…