Измерения на чудесата

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Кармоди беше в Ню Йорк, на ъгъла на „Ривърсайд Драйв“ и Деветдесет и девета улица. На запад, над брега на Джърси, слънцето се спускаше зад хоризонта, а вдясно рекламата на „Спрай“ се издигаше в цялото си величие. Дърветата на Крайречния парк, пременени в зеленина и сажди, леко шумоляха сред отработените газове, нахлуващи откъм „Уестсайд Драйв“. Наоколо кънтяха писъците на недоволни и изнервени деца, подсилени от някой и друг рев на не по-малко недоволните и изнервени техни родители.

— Това ли е твоят дом? — попита Печалбата.

Кармоди погледна, за да се увери, че Печалбата отново се е превъплътила, този път в часовник тип „Дик Трейси“ със скрито стерео.

— Прилича — потвърди Кармоди.

— Местенцето ми се струва интересно — одобри Печалбата. — Оживено е. Харесва ми.

— Ъхъ — неохотно измънка Кармоди, въобще не беше сигурен какви чувства буди у него родният дом.

Закрачи. Лампите в парка светнаха. Майките с бебешките колички си тръгваха и скоро паркът щеше да остане във владение на полицейските коли и крадците. Навсякъде наоколо смогът се прокрадваше безшумно. През него сградите се мержелееха като изгубили посоката великани. И от двете страни отточните канали весело се изливаха в Хъдзън, а Хъдзън весело се вливаше в каналите.

— Ей, Кармоди!

Кармоди спря и се обърна. Към него забързано вървеше мъж. Беше облечен в делови костюм, леки обувки, бомбе и бял ленен шал. Кармоди позна Джордж Марунди, местен художник и негов познат.

— Здрасти бе, човече — Марунди стисна ръката му.

— Здрасти, здрасти — отговори Кармоди със съзаклятническа усмивка.

— Как си бе, човече? — попита Марунди.

— А бе, нали знаеш… — проточи Кармоди.

— Откъде да знам! Хелън питаше за тебе.

— Сериозно?

— Няма майтап. Дики Тейт прави купон другата събота. Идва ли ти се?

— Твърдо — отвърна Кармоди. — Как е Тейт?

— А бе, човече, знаеш как стават тия работи.

— Ясно — с искрено съчувствие каза Кармоди. — Още, а?

— А ти какво очакваш? — попита Марунди.

Кармоди сви рамене.

— Някой няма ли да ме представи? — попита Печалбата.

— Затваряй си човката! — изръмжа Кармоди.

— Ей, готин, какво имаш? — Марунди се наведе да погледне отблизо китката на Кармоди. — Мъничко касетофонче, а? Копеле, това е най-страхотното нещо. С програма ли работи?

— Не съм програмирана — обади се Печалбата. — Самостоятелна съм.

— Ей, чудно е! — възкликна Марунди. — Сериозно ти говоря. А бе, Мики Маус, друго знаеш ли да плямпаш?

— Що не си го начукаш, бе! — озъби се Печалбата.

— Стига! — напрегнато прошепна Кармоди.

— Олеле — ухили се Марунди. — Карми, тоя дребосък много се дуе, а?

— Такъв си е — съгласи се Кармоди.

— Откъде го изрови?

— Ами… намерих го, докато пътувах.

— Пътувал си, значи? Тъкмо си мислех защо не си се мяркал от няколко месеца.

— Затова е.

— И къде беше? — попита Марунди.

Кармоди замалко не каза, че е бил в Маями. Вместо това вдъхновено изрече:

— Бях из Вселената, в същинския Космос, където преминах през подбрани кратки преживявания, които отсега нататък ще назовавам действителност.

Марунди кимна с разбиране.

— Бил си на Пътешествие, човече?

— Да, вярно.

— И в това Пътешествие ти прозря молекулярното единство на всичко съществуващо и чу енергиите в своето тяло, познах ли?

— Не е точно така — отвърна Кармоди. — По време на това конкретно Пътешествие аз конкретно наблюдавах присъщите на други същества енергии и прозрях отвъд лично молекулярното в общо атомното. И по този начин Пътешествието ме убеди в реалността, да не говорим пък за съществуването на същества, различни от самия мен.

— Прилича ми на мощна дрога — отбеляза Марунди. — Откъде да си взема малко?

— Дрогата на Опита се извлича от скучното растение на Преживяното — поучително изрече Кармоди. — Мнозина се стремят към обективното битие, но малцина го постигат.

— Не щеш да ме открехнеш, а? — досети се Марунди. — Трай си, бебчо, всяко Пътешествие мога да го извъртя по-засукано от твоето.

— Съмнявам се.

— Не се съмнявам, че се съмняваш. Все тая. Ще дойдеш ли на Откриването?

— Какво Откриване?

— Човече, ти не само си пътувал, ами направо си се отнесъл. Днес ще бъде открита безспорно най-важната художествена изложба на нашето време, а току-виж, и на всички времена.

— И каква е тази естетическа перла?

— Натам съм тръгнал — рече Марунди. — Ела с мен.

Въпреки мърморенето на Печалбата Кармоди последва приятеля си. Вървяха към крайните квартали и Марунди снасяше последните клюки — как Комисията по антиамериканска дейност в Камарата на представителите била обвинена в антиамериканизъм, но се отървала с условна присъда; успехите на „Пепъридж Фарм“ в програмата „Замразеният“; как вчера пет въздушнопреносими американски дивизии успели да ликвидират петима виетнамски партизани; как по Ен Би Си тръгнал с шумен успех нов сериал „Приключения в капитализма на свободната инициатива“. Освен това Кармоди научи, че в пристъп на нечуван патриотизъм „Дженеръл Мотърс“ пратила рота от доброволци начело с вицепрезидент в Ксиен Ка, близо до камбоджанската граница.