— И какво се надяваш да постигнеш с този твой миг?
— Нищо. И всичко.
— Вече въобще не те разбирам — захленчи Печалбата. — В тебе нещо се промени, Кармоди. Какво е то?
— Нещо дребно — обясни Кармоди. — Просто се отказах от надеждата за дълголетие, която никога не съм имал. Махнах се от мошеническата игра, която Боговете въртят между другото. Вече не ме интересува под коя кутийка е бобеното зърно на безсмъртието. Не ми е нужно. Имам своя миг и той ми стига.
— Свети Кармоди! — изрече Печалбата с най-хапливия си сарказъм. — Само една невидима сянка те дели от смъртта! И сега какво ще правиш със своя жалък миг?
— Ще продължа да го живея — усмихна се Кармоди. — Точно за това са миговете.