— Имам нещо по-добро от млякото — каза той небрежно. — Сега ще ти го донеса.
— Остани си на мястото. Извикай жена си. Тя ще го донесе.
— Но аз не искам тя да те види. Може да се изплаши.
— Няма защо да се тревожиш — настоя елфът. — Аз ще я манипулирам така, че изобщо да не се притеснява.
Прентис вдигна ръка.
— Всяко твое нападение срещу мен ще се окаже много по-бавно от електрическия ток, който ще порази жена ти.
Писателят отпусна тежко ръката си и се отправи към вратата на кабинета си.
— Бланш! — извика той от стълбището.
Виждаше Бланш в дневната, седнала като вцепенена в креслото до библиотеката. Изглеждаше като да бе заспала с отворени очи.
— Нещо й се е случило — обърна се Прентис към елфа.
— Тя е под психоконтрол. Но те чува. Кажи й какво да направи.
— Бланш! — провикна се отново домакинът. — Моля те, донеси ми кутията с егног.
Без никакъв друг видим белег за жизненост освен движенията й жената се изправи и се изгуби от погледа им.
— Какво е това егног? — запита елфът.
— Питие от мляко, захар и яйца, разбити до еднородна вкусна маса — опита се да обясни оживено Прентис. — В сравнение с него самото мляко не е толкова вкусно.
След малко Бланш влезе с питието. Хубавото й лице бе безизразно. Очите й се обърнаха към елфа, но не се проясниха от забележителната гледка, защото не я виждаха.
— Ето, Жан — каза тя и седна на стария стол с кожена тапицерия до прозореца, ръцете й се отпуснаха вяло на скута. Прентис я наблюдава объркан миг-два.
— Да не би да се каниш да я оставиш тук?
— По-лесно ще ми е да я контролирам… Е, няма ли да ми предложиш егног?
— О, разбира се. Заповядай!
Писателят наля от бялата течност в една коктейлна чаша. Той бе приготвил преди два дни с щедра ръка четири бутилки егног за момчетата от Нюйоркската асоциация за приказки, защото всеизвестно бе, че писателите на приказки извънредно много обичат това питие.
Антените на елфа потрепваха оживено.
— Божествен аромат — прошепна пришелецът. Той обви тънките си ръчички около столчето на малката стъклена чаша и я поднесе към устата си. Нивото на питието започна да спада. Когато остана половината, елфът остави чашата и въздъхна:
— О, каква загуба за моя народ. Какво творение! Какво нещо съществува! Нашите историци казват, че в древността някакъв случаен елф-щастливец успял да заеме мястото на човешка ларва при раждането и така могъл да пие от млякото, когато току-що се появява. Но си мисля дали някой някога е изпитвал онова, което аз сега изпитвам.
— Това е добра идея, като не говорим за размяната на децата, нали? — каза Прентис с нотка на професионален интерес.
— Разбира се. Женските човешки същества имат голяма дарба. Защо да не се възползваме от нея? — елфът помръдна очи към гърдите на Бланш, които се повдигаха и отпускаха равномерно, и въздъхна отново.
— Хайде, давай. Пий, колкото искаш — подкани го Прентис (гледаше интонацията му да не прозвучи натрапчиво, но и да не изпусне момента).
Той също наблюдаваше жена си, очаквайки отново белезите на някакво движение, очаквайки началото на срива от психоконтрола на елфа.
— Кога се връща твоята ларва от мястото на обучение? Имам нужда от нея.
— Скоро, скоро — отговори Принтис нервно. Погледна часовника си. Всъщност Жан младши щеше да се върне и отдалече да се провикне за парче кейк и мляко само след някакви си петнайсет минути.
— Напълни чашата си — подкани той госта нетърпеливо. — Напълни я.
Елфът отпи щастлив още една глътка:
— Когато пристигне твоята ларва, ти можеш да вървиш.
— Да вървя?
— Само до библиотеката. Ще трябва да ми донесеш томовете по електроника. Трябват ми подробни данни за създаването на телевизор, телефон, всякакви такива неща. Трябват ми инструкции за прокарване на електрическа мрежа, за направата на вакуумни бутилки. Подробности, Прентис, подробности! Предстоят ни огромни задачи. Пробиване на нефтени кладенци, рафиниране на бензин, създаване на двигатели, на научнообосновано земеделие. Ние ще построим един нов Авалон, ти и аз. Авалон на високо техническо равнище. Една природонаучна приказна страна. Ние ще сътворим нов свят.
— Чудесно! — подкрепи го Прентис. — Заповядай, не оставяй питието си.
— Виждаш ли? И ти се разпали от моята идея — каза елфът. — Ще бъдеш възнаграден за това. Ще си имаш цяла дузина женски човешки същества.
Прентис погледна Бланш несъзнателно. Не забеляза да има реакция от последните думи, но кой би могъл да каже със сигурност?
— Аз не искам да се възползвам от женските чо… от жените, искам да кажа.
— Хайде де, бъди искрен — скастри го критично елфът. — Вие, човешките мъжки индивиди, сте добре известни на нашия народ като развратни, скверни създания. Майките при нас плашат малките си от поколения с мъжките същества… Малките, а-а! — той вдигна чашата си с егног: — За моя малчуган — и изпи остатъка.