Рос и Гарет се спогледаха заговорнически и вицепрезидентът каза:
— Да си остане между нас. Без никакви цитати.
— Разбира се. — Рич написа „без цитати“ в горната част на страницата.
— Какво си чул досега?
— Най-вече, че този път е бил подхвърлен на ФБР без никакви или с много слаби улики срещу него.
Рос кимна.
— Продължавай.
— С делото има значителни трудности. ФБР и правосъдното министерство са принудени да се бият с нокти и зъби и никоя от двете институции не е във възторг от действията на ЦРУ. Гръцкото правителство утре ще изпрати официален протест в ООН, а по всяка вероятност никой не знае къде се намира в момента Мич Рап, който, моите източници ми подшушнаха, че е оглавявал екипа, отвлякъл този тип.
— Като цяло си уловил същността, но има още много. Рап не само ръководеше екипа, но беше и човекът, идентифицирал, заловил и измъчвал гръцкия гражданин.
— Измъчвал ли казахте? — Рич погледна загрижено.
— А ти как би нарекъл прострелване в двете колена и в двете длани?
— Пръснал му е капачките?
— И го е прострелял в дланите.
Рич гледаше Рос, докато ръката му се плъзгаше по листа.
— Нека да позная: той е изтръгнал признанието му с мъчения?
— Никой не знае.
— А Рап какво казва?
— Той потъна вдън земя и вече трети ден го няма никакъв. Заедно с екипа си докара този тип от Кипър, но още не е докладвал официално за операцията. Не разполагаме буквално с нищо срещу пленника освен с честната дума на Рап. Гръцкото правителство е бясно. Държавният департамент — също. Министерството на правосъдието каза, че не може да изгради никакво обвинение срещу задържания. И ето най-интересното — пленникът доброволно се съгласи да бъде подложен на тест с детектор на лъжата.
— И?
— Изкара го блестящо.
— Значи наистина може да сте хванали грешния човек?
— Има такава вероятност, но дори и той да е виновникът, Рап така прецака нещата с изтезанията, че според мен едва ли ще можем да го осъдим.
Рич си записваше трескаво всяка дума. От това щеше да излезе голяма бомба. Дори можеха да го наградят с „Пулицър“. Но след мимолетната еуфория се окопити и си спомни, че е журналист. Вдигна глава към Рос и го попита:
— И защо ми казвате всичко това?
Той имаше готов отговор:
— Когато бях директор на Националното разузнаване, предупредих президента Хейс, че Мич Рап е неконтролируем. Казах му: „Сър, рано или късно той ще извърши нещо, което окончателно ще опетни имиджа на Америка на международната сцена.“ — Рос се облегна назад и кръстоса крака. — И ето сега, когато на президента Хейс му остават броени дни до края на мандата и ние трябва да го заместим… не, няма да позволя новата администрация да плаша за лошото ръководство на предишната.
— Предполагам имате предвид президента Хейс.
— Да. И, Том, повтарям ти отново: без цитати. Без абсолютно никакви цитати.
— Знам — отвърна Рич и продължи да записва трескаво. — Значи вината е на Хейс?
— Нямам намерение да дискутирам този аспект, било то официално или не. Сам си направи изводите.
— Тогава кой освен Рап е виновен според вас?
— За начало, шефката му.
— Айрини Кенеди? — Да.
— Ще поискате ли разследване?
— Ще го оставя на главния прокурор и на бившите ми колеги от Сената.
— Може ли да се каже, че вашата администрация ще търси нов директор за ЦРУ?
На Рос му хареса изразът „вашата администрация“. Нямаше да му е трудно да свикне с него. Погледна Рич с напълно сериозна физиономия и отговори:
— Директорът Кенеди и Мич Рап ще трябва да представят пълни отчети за дейността си.
Рич се усмихна, докато записваше думите на новоизбрания вицепрезидент. Когато свърши, извади мобилния си телефон и провери колко е часът. Беше пет без десет следобед.
— Извинете ме за секунда — каза на Рос. — Трябва да се обадя на редактора, за да ми запази място на челната страница.
Рос кимна, стараейки се задоволството му да не проличи. Статията щеше да предизвика истински фурор. Много би искал да види физиономията на Кенеди, когато я прочетеше.
38
Рап кръстосваше по Джорджтаун Пайк във взет под наем бял микробус, с десет километра в час над разрешената скорост. Беше почти седем сутринта и следователно закъсняваше за срещата си с Кенеди. Не че много искаше да остане насаме с нея в кабинета й, но тя настояваше. Изглежда, това, което Айрини имаше да му покаже, не можеше да напусне сградата. Въображението му заработи с пълна сила. В същото време взе решение ла предаде Милинкавич на доктор Хорниг.
След като цял ден пленникът беше променял историята си и беше плакал като дете, Рап си каза, че няма да може да го разпита както трябва. Коулман не можеше да търпи Хорниг и затова той нае друг микробус и сам закара беларусина. Пътуването от Балтимор до секретния обект на ЦРУ в Северна Вирджиния отне повече време от очакваното. А после Хорниг искаше да разкаже подробно за случая. Рап каза какво е разбрал, предаде аудиозаписи на разпитите, които вече беше провел, и си тръгна.