— Как?
— Каза, че шефът му Александър Гордиевски, който оглавява беларуската мафия, мрази мюсюлманите. Бил източноправославен и мислел, че, цитирам: „Ислямът е създаден от Сатаната“. Според него било изключено те да имат вземане-даване със саудитци.
Кенеди отново се замисли за фотографиите.
— Друго има ли?
— Някои неща не се връзват.
— Кои например?
— Газич, не че може много да му се вярва, твърди, че е изпълнил точно нарежданията и не е оплескал нищо. Били виновни хората на поръчителя, които му дали невярна информация.
— В смисъл?
— Газич казва, че около половин минута преди експлозията са му се обадили по телефона и са му казали, че мишената е втората лимузина в колоната. Тогава аз предположих, че от Тайните служби сигурно са разменили реда на колите, след като са си тръгнали от конференцията. Един съгледвач стои на улицата, вижда, че кандидатите влизат във втората лимузина, и съобщава на Газич по телефона. После кортежът потегля и втората лимузина излиза начело. От службите го правят често. Тогава веднага става ясно как са се провалили терористите.
— От чутото дотук всичко съвпада.
Рап поклати глава.
— Говорих с Ривера. Тя каза, че не е размествала колите.
— Не са ги разместили? — повтори Кенеди с неприкрито удивление.
— Не. Което ме кара да мисля, че Газич лъже.
Стомахът се сви от лошото предчувствие. След секунда тя отговори:
— Напротив, той казва истината.
— Защо смяташ така?
Айрини погледна замислено през прозореца и добави:
— Време е аз да ти покажа нещо.
39
Кенеди отвори сейфа, извади от него голям плик и отиде до масата срещу бюрото й. Рап я последва и застана до нея, докато тя извади от плика и бавно нареди фотографиите на масата. Отначало той не можа да се досети. Снимки на двама души, които най-вероятно не бяха съпрузи. Нещо в жената му се стори смътно познато. Абстрахира се от голото тяло и се съсредоточи върху лицето. На първите шест кадъра тя беше доста оживена, но на седмия скритият фотограф беше успял да я хване със затворена уста, отпуснати черти на лицето и отворени очи. Имаше характерна дистанцираност и студенина в погледа. Някъде беше виждал подобно нещо. Отново прегледа снимките и се върна на седмата. Понечи да я вземе, за да я разгледа по-добре, но се намеси професионалният му инстинкт. Нямаше смисъл да оставя отпечатъци върху предмет, който толкова много беше изплашил Кенеди.
Отново се концентрира на лицето и се абстрахира от красивото и стройно тяло. Високите скули, тънкият нос… дългата чуплива кестенява коса частично закриваше дясната страна на лицето. Определено имаше нещо познато в тази жена, Мич се съсредоточи върху очите, носа и устата. И изведнъж всичко си дойде на мястото. Представи си я с прибрана на опашка коса, облечена стилно и консервативно, в ролята на съпруга на кандидат-президента. Това беше Джилиан Ротбърт. Жената на Джош Алекзандър. Той си спомни какво съжаление изпита към двамата, когато се случи трагедията. Джилиан Ротбърт не бе много по-възрастна от Ана, когато експлозията отне живота й. Рап знаеше каква болка изпитва Алекзандър. Беше гледал кадри от погребението и от речите на кандидат-президента веднага след атентата. Беше го гледал и в изборната нощ, когато политическият му опонент призна поражението си. Дори и победил, Алекзандър изглеждаше тъжен. Най-голямото постижение в кариерата му беше помрачено от непоправима загуба.
Но снимките накараха Рап да постави под съмнение тези емоции. Нима всичко беше само игра? Трудно му беше да повярва. Оцеляването в неговата професия зависеше от способността да преценява мигновено хората. Ако си на вражеска територия и сбъркаш врага с приятел, това може да ти коства живота. Мъката и болката на Алекзандър изглеждаха толкова искрени. Ако наистина се беше преструвал през цялото време, този човек беше чудовище.
Рап за пръв, път се спря на мъжа на фотографиите, фотосесията започваше с двамата изправени един до друг и свършваше на шезлонга до басейна, на който Джилиан беше яхнала любовника си. Този тип определено беше едър. До него Джилиан Ротбърт изглеждаше много дребничка. Докато тя беше чисто гола, той беше с дрехите. Панталонът му беше смъкнат до коленете. Имаше нещо странно познато и в него. От лявото му ухо стърчеше някаква жица. Очите му се разшириха от изненада и потърси жицата на другите снимки. Имаше я на още две.
— Мили Боже! — тихо възкликна.
Спря се на кадрите, на които мъжът беше легнал по гръб. Съсредоточи се на колана отдясно, там, където трябваше да има или радиостанция, или пистолет. Снимката не беше много ясна, но определено имаше нещо на колана.