Никой не отговори. Всъщност Кенеди беше единствената, която посмя да погледне към него.
Погледът на Рос се спря на нея.
— Имам преки заповеди от новоизбрания президент Алекзандър да разнищя въпроса колкото се може по-скоро. Моля ви, кажете ми, че нищо от написаното в статията не е вярно. Че има нормално обяснение защо Мич Рап е прострелял пленника четири пъти.
През цялото време Кенеди беше нащрек. Рос прилагаше евтини трикове. Първо шпионаж, после шмекеруване и блъфиране и накрая пак шпионаж. Класически шпионаж, при който не беше достатъчно да откраднеш тайните на противника, но и да направиш няколко факта така, че накрая да обърнеш всеки срещу всеки. Заблуди след заблуда, докато противникът престане да вярва и на най-близкия си приятел. По време на Студената война руснаците бяха майстори на внушаването на не доверие сред офицерите от ЦРУ. Дори бяха стигнали дотам, че пращаха свои разузнавачи с легендата, че са решили да избягат на Запад и да сътрудничат с Америка. Тези мъже и жени бяха толкова добри, че беше невъзможно да ги отличиш от истинските бегълци. Щетите, които причиниха на западното разузнаване, бяха огромни.
Кенеди не можеше да не забележи, че Рос е замислил нещо грандиозно. Той не я харесваше. На него не му пукаше ни най-малко за управлението. Интересуваше се единствено и само от себе си. Преди време го беше определила като граничен случай на обсесивна маниакалност със склонност към нарцисизъм. На прост език това означаваше, че иска винаги всичко да контролира и че мрази някой да го прави на глупак. Тези типове не се задоволяваха с обикновена победа. За тях това беше скучно. Искаха да има тръпка, драматична битка. Победата с хитрост беше нещото, което ги караше да изпадат в екстаз. Помагаше им да подхранват самолюбието си. Така доказваха на себе си, че са по-големи тарикати от всички други.
Тя спокойно можеше да извади флаш паметта от сейфа и да покаже на Рос чудовищните доказателства, които имаха срещу пленника, но реши да го държи в неведение. Тепърва имаше да се изяснят много моменти, а интуицията подсказваше, че на Рос не може да се вярва.
— Сър, в момента тече разследване и си мисля, че не е уместно да коментираме, преди да се изяснят фактите — каза тя.
— Все едно, че говори някакъв адвокат — сепна се Рос.
Кенеди запази спокойствие.
— Ако се бяхте обадили, че ще дойдете, сър, може би щях да подготвя предварителен доклад. Не знам какво очаквате от мен.
Ноздрите му се разшириха от яд. Той се поколеба за кратко, преди да отговори:
— Очаквам да си вършиш работата и да спазваш закона. Разчистете бъркотията колкото можете по-бързо, защото иначе ще трябва да си търсите друга работа. Това са думи на Алекзандър, а не мои. Вицепрезидентът се обърна и демонстративно излезе от кабинета.
Кенеди беше наблюдавала внимателно всяко негово движение. От него би излязъл много добър актьор. Майсторски контролираше емоциите и знаеше как да ги активира на мига. Тя нарочно го беше засегнала по болното място, за да провери дали ще свали маската на спасител. И той точно така беше постъпил. Беше показал гнева си, че тя е дръзнала да му се опълчи.
Кенеди стана от масата.
— Това е всичко за тази сутрин.
— Свършихме ли? — изненада се Билингс.
— Да. Ще се съберем пак тук в един часа.
Тримата мъже си взеха папките и се приготвиха да излязат. Хуарес остана последен.
— Хосе, след двайсет минути отивам в Белия дом — каза му тя. — Искам да дойдеш с мен.
— Трябва ли да взема нещо?
— Не. — Кенеди съпроводи заместниците си до вратата и затвори след тях.
Върна се на бюрото, вдигна слушалката на защитения срещу подслушване телефон и набра местен номер. Рап вдигна след второто позвъняване.
— Ще се срещаш ли с Ривера? — Да.
— Поинтересувай се и за Рос. Виж дали ще може да ти намери докладите на екипа от Тайните служби, който го охранява. Попитай я дали ще може да измъкне нещо за него, без да предизвиква подозрение.
— Ще се погрижа. Кога е пресконференцията ти?
— След малко отивам на среща с президента. Ще ти се обадя да ти кажа как е минало. — Тя затвори и се замисли. Щеше да си създаде много мощен враг. Никога не се беше доверявала напълно на Рос, дори през краткия му период като директор на Националното разузнаване. Но и никога не го беше показала открито. Щом проведеше пресконференцията с президента Хейс, Рос щеше да разбере, че е укривала информация от него и всякакви преструвки за сърдечни колегиални взаимоотношения щяха да се изпарят. Кенеди погледна през големия панорамен прозорец. Навън като че беше станало по-светло. Почувства облекчение, задето нито за миг не се беше отклонила от избрания курс.