Тя остави въпроса му без отговор и каза:
— Не знам дали ти е известно, но с кариерата ми, общо взето, е свършено. Тринайсет години, хвърлени на вятъра.
Той спря на червено и отвърна:
— Известно ми е, но не ми пука. Трябват ми отговори, и то бързо.
Тя поклати глава и погледна през прозореца.
— Поне съм честен.
— Честен шпионин. Сигурно си уникален.
Рап не беше шпионин, но нямаше да си губи времето, за да обяснява разликата.
— Ти каза, че в деня на атентата не си разменяла лимузините.
— За какво говориш?
— Когато сте си тръгнали от конференцията, точно преди експлозията, каза, че всички сте се качили в колите. Ти си пътувала в първата лимузина заедно с Рос и Алекзандър, а жената на Алекзандър е била във втората.
— Точно така.
Светофарът светна зелено и Рап потегли.
— И редът на лимузините не е бил променян. Останали са си така и по време на експлозията, вярно ли?
— Да, нали ти казах вече.
— Само проверявам. Кой решава кой в коя лимузина да пътува?
Ривера се намръщи.
— Аз бях отговорен специален агент. Обикновено аз решавам, но много пъти го обсъждаме по време на полет с охраняваните и с техния персонал.
— Снощи четох предварителния доклад. В него пише, че Алекзандър и жена му са пристигнали на конференцията в една лимузина, но са си тръгнали в различни.
— Имаш предварителния доклад? — изненада се тя.
— Да, не се притеснявай. Оправдана си за всички действия. — Не беше съвсем честен с нея, но не искаше да я разстройва в момента. — И така, вярно ли е това? Алекзандър и жена му са пристигнали с една кола и са си тръгнали е различни?
— Да.
— В доклада се казва, че си наредила на специален агент Кеш да се качи при съпругата на Алекзандър във втората лимузина.
— Да. — Ривера заподозря нещо. — Накъде биеш?
— Остани с мен още малко и ще ти кажа. Решението жената на Алекзандър да се качи във втората лимузина твое ли беше или на персонала?
Рап зави наляво по Конститюшън Авеню.
Паметникът на Вашингтон се извисяваше далеч отпред в дясно.
— Под персонал разбираш предизборния щаб.
— Да. Ти ли го реши или щабът?
— Щабът.
Той стисна по-силно волана. Беше близо и вече го усещаше.
— Кога ти съобщиха за промяната?
— Около петнайсет минути преди да потеглим от резиденцията на вицепрезидента. Подобни промени се извършват често. А най-вече по време на кампания.
Рап кимна и отвърна:
— Не те виня. Предполагам, че ако от щаба искат да направят промяна, те информират лично.
— Обикновено да, но не винаги се съгласявам.
— Значи само когато си съгласна.
— Понякога те карат най-близкия агент да ми се обади и да ме уведоми за промяната, но аз им давам ясно да разберат, че искам всички промени да минават лично през мен.
Рап кимна и продължи да кара. Дотук добре. Така и беше предположил.
— В деня на атаката кой ти съобщи, че ще има промяна?
— Стийли Гарет.
Сърцето му се сви и адреналинът нахлу в кръвта му.
— Стю Гарет.
— Познаваш ли го?
— Само съм чувал за него.
— Голям грубиян е, меко казано.
— Така разбрах и аз. — Рап се престрои в дясната лента и се приготви да свие по Четиринайсета улица — Агент Кеш вече беше ли прикрепен към втората лимузина или ти го реши в последната минута?
— Какво толкова те интересува агент Кеш?
Мич взе завоя и въздъхна.
— Нищо специално. Просто открих някои несъответствия.
— Не знам дали е важно, но едва не се скарахме, когато му казах, че трябва да придружи Джилиан до хотела.
— Значи беше решение в последната минута?
— Да.
— И защо избра точно него?
— Не го избрах. Тя настоя.
Рап я погледна учудено.
— Сигурна ли си? Тя лично ли ти каза или някой от асистентите дойде да ти го предаде?
Ривера се замисли.
— Всъщност Гарет ми каза, че тя била поискала.
Рап рязко зави по Джеферсън Драйв.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм.
— И това ти се стори нормално?
— Да. Той ръководеше кампанията. Непрекъснато обикаляше и даваше нареждания в последния момент.
— Нормално ли беше Джилиан да поиска агент Кеш да я придружи?
— В интерес на истината, да. И ние непрекъснато го закачахме по този повод. — Ривера се усмихна, щом си спомни за загиналия приятел. — Някои от агентите дори се шегуваха, че си го е харесала.
Той се изсмя. После двамата се умълчаха. Пресечка по-късно Рап спря пред Националния въздушно-космически музей. Трябваше да вземе решение. На Кенеди нямаше да хареса, но той се доверяваше на инстинктите си. Паркира колата и се обърна към Ривера:
— Искам да ми направиш една услуга.