— Без майтап — изсмя се Гарет. — Не е ли страхотно?
— Да, така е. — Рос гордо се усмихна. — Това се казва истинска власт. Да можеш да манипулираш събитията от световно значение.
— Ето, пристига „клатушкащата се глава“.
Рос се изсмя. Понякога Гарет беше убийствено забавен. След като президентът Хейс оттегли подкрепата си за кампанията и категорично заяви, че няма да агитира за Рос и Алекзандър, Гарет започна да го нарича „клатушкащата се глава“ — заради треперенето от Паркинсоновата болест.
— Тази сутрин сигурно си е взел лекарствата. Треперенето му не е толкова силно.
— Увеличи го — изкомандва Рос.
Президентът приготви листовете си. Изражението на лицето му беше много сериозно. Накрая Хейс се покашля и придърпа по-близо до себе си микрофона.
— Ще направя кратко изявление — каза — и после ще дам думата на директор Кенеди. — Направи пауза, за да погледне записките си. — През живота си имах щастието да работя с някои изключително големи таланти. На първо място в списъка бих сложил жената, която седи отдясно на мен. — Усмихна се на Айрини.
— Нещо много я окуражава, преди да удари секирата — отбеляза Гарет.
— Директор Кенеди беше един от най-близките ми съветници през последните четири години — продължи президентът. — Тя и екипът в ЦРУ са едни от най-добрите и самоотвержени хора, които някога са работили за държавата. Никога няма да разберете за голяма част от успехите й, защото операциите са засекретени. Провалите обаче за нещастие често се озовават на челните страници на вестниците в страната и в чужбина. — Хейс отново спря и удостои събралите се журналисти с поглед, в който се четяха гняв и разочарование. — Днес искам да кажа на нацията, че няма друг, от когото да съм бил така зависим през изминалите четири години, както от Айрини Кенеди. Не мога да изразя с думи колко съм благодарен и задължен. Страната е задължена. Цяло щастие беше за мен да работя с толкова талантлив и лоялен професионалист.
Президентът се отмести от подиума и подкани с разперени ръце Кенеди.
Гарет поклати глава от отвращение.
— Виждаш ли ги! Когато ти свърши мандатът, не гледаш с кого се прегръщаш. Ако му предстоеше да го преизбират, щях да го видя аз дали щеше да я прегръща. Обзалагам се, че нямаше да иска дори да стои в една стая с нея.
Кенеди застана на трибуната. Беше значително по-дребна от президента, но излъчваше увереност. Правата кестенява коса беше прибрана зад ушите. Носеше очила и перлена огърлица на врата. Имаше строг вид, вид на човек, който владее положението.
Погледна напред към журналистическата гилдия и започна:
— След извършения терористичен акт тук, във Вашингтон, през октомври миналата година ЦРУ положи големи усилия, за да открие организаторите и извършителите на атаката. Миналия уикенд, след близо едномесечно следене, екип на ЦРУ залови мъж на остров Кипър. Този мъж беше разкрит от „Ню Йорк Таймс“ като Александър Декас. Тази сутрин гръцкото правителство протестира официално пред Организацията на обединените нации и обвини Съединените щати, че отвличат незаконно негови граждани. Гърция настоява Декас да бъде върнат в Кипър незабавно.
Кенеди погледна надясно и почти незабележимо кимна на някого отстрани. Секунда по-късно окаченият за тавана монитор оживя. Тя се приближи до екрана и вдигна ръка. Появи се черно-бяла снимка.
— Това е кадър от видеозапис, направен в заведението „Старбъкс“ на Уисконсин Авеню, само на няколко пресечки от мястото, където миналия октомври избухна взривът. Базирайки се на показанията на агент от Тайните служби, който е бил в кортежа, смятаме, че мъжът с червената бейзболна шапка, застанал на щанда, е човекът, взривил бомбата.
Кенеди отново натисна дистанционното и екранът се раздели на две. На лявата половина се показа кадърът от „Старбъкс“.
— Дясната фотография е заснета на летище „Кенеди“ ден преди атентата — продължи тя. — Анализирахме двете фотографии с помощта на програма за лицево разпознаване. Експертите са единодушни, че има вероятност над осемдесет процента и на двете снимки да е изобразен един и същи човек.
Рос присви очи и изрече:
— Какво, по дяволите, е намислила?
— Мъжът отдясно е влязъл в САЩ с гръцки паспорт на името на Николас Панагос. — Кенеди натисна дистанционното. — Екранът се раздели на три. — Новата снимка най-вдясно е на Александър Декас, който беше заловен в Кипър. С оглед резултатите от анализите на компютърната система за лицево разпознаване специалистите са на мнение, че между фотографията от летището и тази на Декас съществува сходство от деветдесет и девет процента. — Тя спря и погледна към журналистите.