— А какво става с беларуския ни приятел?
— Още нищо. Хорниг каза, че трябва малко време.
— Кога? — нетърпеливо попита Кенеди.
— Възнамеряваше да започне утре сутринта. — Рап долови отчаянието й. — Не знаех, че сме притиснати от някакви срокове.
— След два дни ще имаме нов президент. И вицепрезидент, който може да е виновен в убийство и измяна и кой знае още в какво. Съдейки по поведението на Рос, мисля, че няма да се церемони много с мен. Трябва да разплетем случая, докато още разполагаме с правомощия за това.
— Да! — възкликна триумфиращо Дюмонд и вдигна глава усмихнат. — Не очаквах да ми отнеме толкова време?
— Кое? — попита го Мич.
— Защитната програма на мобилния оператор „Ти-Мобайл“. Сигурно са си наели някой нов хакер на работа. Обикновено ми трябва най-много минута. А сега се забавих цели десет минути.
— Какво търсиш там?
— Гарет има два телефона. Единият е „Блекбери“ с карта от „Верайзън“, а другият — „Моторола“ към „Ти-Мобайл“. — Той обърна портативния си компютър към Рап и Кенеди. — Ето всичките му разговори.
Айрини се притесни.
— Маркъс, надявам се, че няма да те засекат.
— Какво говориш. Всеки идиот може да влезе в системата. А когато аз го правя, не оставям никакви следи.
— Някакви разговори с Швейцария? — Рап се наведе, за да погледне екрана. На него бяха изписани само номерата, без никакви имена. Сред тях нямаше международни разговори. — Можеш ли да ни изкараш и списък на имената и часовете на разговорите?
— Няма проблем. — Дюмонд завъртя компютъра към себе си, натисна няколко клавиша и отново го обърна към Рап. — Ето имената, датата и часът.
Мич се зачете в списъка. Разговорите бяха подредени от най-последния към най-стария. Някъде към средата на колоната един номер привлече вниманието му.
— Проклет да съм.
— Какво? — попита го Кенеди. Тя беше без очилата си за четене.
— Нашият малък приятел Том Рич от „Таймс“ е звънял на Гарет точно по средата на днешната ти пресконференция.
— Странно съвпадение — изрече тя.
Рап продължи да чете по-старите обаждания.
— Виж тук. Вчера Гарет е звънял три пъти на Рос. А той е звънял на Гарет пет пъти. Виж ти! Той е потърсил Гарет снощи в седем и девет минути. Спомням си, че когато бяхме в кабинета ти, си погледнах часовника, който показваше седем и четири. Сигурно е приключил телефонния разговор с нас и веднага е звъннал на Гарет. — Мич скочи, грабна телефона си, набра интересуващия го номер и зачака. Когато агент Ривера вдигна, той я попита:
— Как върви проучването?
— Бавно.
— Вчерашните доклади постъпили ли са вече?
— Да, но не са при мен.
— Можеш ли да ги вземеш?
— Да. Мога да ги извадя от компютъра.
Рап се отдалечи от кухненската маса и зачака.
— Ето, сега са на екрана. Какво те интересува?
— С кого се е срещал Рос вчера?
Ривера започна да му чете дълъг списък. След петнайсет секунди Рап изгуби търпение и я прекъсна:
— Срещал ли се е с Том Рич?
— Репортера?
— Да.
— Мич, не знам дали имам право да ти давам такава информация.
— Сега нямам време за съмнения, Мария. Повярвай ми, щом ти казвам, че е важно, значи наистина е важно.
Последва неловко мълчание.
— Срещали са се вчера вечерта в апартамента на Рос в „Уилард“ — накрая отговори тя.
— Благодаря. Ще ти се обадя пак. — Той затвори телефона и посочи екрана на лаптопа. — Обажданията съвпадат. Гарет е уредил интервю и високопоставеният източник, който е дал информацията на Рич, е самият Рос. Ето виж.
Кенеди се наведе напред и присви очи, но преди да успее да разчете нещо, на екрана изскочи нов прозорец, който закри изцяло предишния. На него беше изписано някакво застрашително предупреждение за нарушаването на закона и незаконното проникване в чужди бази данни.
— Леле! — възкликна Кенеди, изненадана, че проникването им е било разкрито. — Маркъс, я ела да видиш какво стана.
Той бързо остави чашата си и взе лаптопа. Погледна екрана за част от секундата и бързо затрака по клавишите.
— Какво стана? — попита Рап без никаква тревога в гласа. Дюмонд беше господар на своята вселена. Никога нямаше да проникне, ако се опасяваше, че ще го засекат.
— От сайта на Митническо-имиграционната служба е. Когато днес се ровех в техните информационни масиви, поставих флагче на паспорта на Гарет.
— Флагче? — още по-разтревожено повтори Кенеди.
— Нагласих така нещата, че системата да ме уведомиш ако той напусне страната. Проникнах и в системата за резервации на самолетни билети, докато проверявах с кой компании обикновено пътува. — Дюмонд набра няколко команди изображенията на екрана се сменяха с бързината на тракането по клавиатурата. — Мътните да го вземат. — Той спря да пише и се втренчи в монитора.