— Какво? — попита Рап.
— Гарет току-що си е запазил билет за полет на „Ер Франс“ от летище „Дълес“ за Женева.
Мич и Айрини се спогледаха. Думите бяха излишни, прекрасно се разбраха и без тях.
— Кога излита самолетът? — попита тя.
— В дванайсет и двайсет.
— Ще се обадя на Хосе и ще го накарам да изпрати най-добрите си хора.
Мич погледна часовника си.
— Аз може да стигна по-бързо. Освен това мисля, че не е добра идея да използваме служители на посолството. Кажи му, че искам само ОБОП.
— Май че си прав — отвърна Кенеди. Рап започна да набира някакъв телефон.
ОБОП беше съкращение от Офицери без официално прикритие. Това бяха най-ценените оперативни кадри в Ленгли.
— Сигурен ли си, че искаш да отидеш? — попита го тя.
— Имаш ли по-добра идея?
— В момента не.
Рап виждаше, че Кенеди още не е много убедена.
— Както каза, Айрини, имаме по-малко от два дни на разположение. Ако тези негодници по някакъв начин са замесени в атентата, готов съм да се обзаложа, че ключът към загадката се крие в Швейцария. — Той отново се отдалечи и заговори в телефонната слушалка: — Разбутай момчетата. Трябва да летим в полунощ… Отвъд океана. Предимно наблюдение, но човек никога не знае. Ще се видим след половин час. — Затвори телефона и погледна към Кенеди. Тя беше много разтревожена. — Спокойно, всичко ще бъде наред.
Кенеди се намръщи.
— Не се тревожа за теб.
— Тогава за кого?
— За Стю Гарет. — Тя поклати глава. — Знам какво си мислиш, Мич. Не искам да ми докараш и него пребит и осакатен.
— Айрини… хайде стига.
— Ами… поне гледай да имаш основателна причина.
47
Гарет беше в изключително лошо настроение. Беше се качил на самолета с надеждата, че ще спи през цялото време на трансатлантическия полет. Беше го планирал. Щеше да пийне водка с лед, преди да излетят, и две-три чаши червено вино заедно с яденето на борда на самолета. После щеше да си свали обувките, да се отпусне в удобното кресло, да си сложи маската на очите и да спи, докато не се покажеха блестящите на слънцето заснежени върхове на Алпите. За съжаление не беше взел предвид уголемената си простата. Час след като се беше унесъл, той се събуди за първото от общо трите ходения до тоалетната. Когато стъпи на женевска земя, беше уморен, сърдит и леко откачил. И никак не беше доволен, че не е във Вашингтон. Тук никой не го молеше да се снима с него, никой не му искаше съветите.
На летището го чакаше шофьор, който го откара в хотела и по пътя му показа къде ще се състои срещата с мосю Шпейер, насрочена за осем вечерта. Гарет едва не се разкрещя, задето го караха да чака шест часа и половина, но нямаше какво да се прави. Банкерът не си вдигаше телефона, а на Грийн не искаше да звъни.
Регистрира се в хотела малко преди два следобед и помоли на рецепцията да го събудят в седем часа за всеки случай. Когато влезе в стаята си, го налегна умората от полета. Изключи и двата мобилни телефона, а на хотелския телефон натисна бутона „Не ме безпокойте“. Явно беше доста изтощен от пътуването, защото се събуди чак в седем, без да го мъчи простатата. Гарет си взе душ и се обръсна. Облече си синьо спортно сако, бяла риза и тъмносив панталон.
Когато слезе във фоайето, колата вече го чакаше. Излезе пред входа, навлякъл зимното си палто, и за миг се спря на тротоара. Срещу него се простираше Женевското езеро, на чиято огледална повърхност проблясваха светлините на града. Като политически консултант Гарет беше много мнителен към хората. Харесваше Женева — града на мошениците, много от които се опитваха да минат за аристокрация. Рай за воайорите. Уж претендираха за място във висшето общество, а в действителност под тази маска се криеше ненаситният им апетит за храна, наркотици, хазарт и секс. Много забавно място.
Гарет пъхна ръцете си в джобовете и се качи на задната седалка на мерцедеса. Шофьорът го поздрави на френски и потегли по Ке дю Монблан, към най-изискания ресторант в цяла Женева. Гарет очакваше със задоволство вечерята, но не и човека, който щеше да му прави компания.
Реши да си поръча най-скъпите ястия. За виното нямаше да се притеснява. Шпейер щеше да се погрижи и сам да избере изключително скъпа марка.
48
Мич Рап седеше в колата и наблюдаваше Гарет през затъмненото задно стъкло. Целият екип беше снабден с миниатюрни зашифровани радиостанции с безжични слушалки. Той натисна бутона за предаване, зашит в ръкава на коженото му яке.