Новодошлите се ръкуваха с Гарет и Шпейер, след което персоналът на ресторанта отдели специално внимание на гостите. Придружиха ги до ъгловата масата, където Грийн и Гордиевски настояха да седнат с гръб към стената. Двамата биячи бодигардове получиха съседната маса. Сервираха им вода и хляб и взеха поръчките им. Донесоха на Грийн специално меню за вината. Той любезно отказа и предложи да го дадат на Шпейер.
Докато Шпейер изучаваше списъка със скъпи вина, Грийн погледна Гарет дяволито.
— Избра много подходящ момент да ни навестиш. Довечера ще падне голямо забавление. Когато свършим с пиршеството тук, ще обиколим някои страхотни клубове и после ще отидем у дома за една гореща нощна програма.
Гарет не беше прелетял океана, за да се забавлява. Трябваше да оправят нещата колкото се може по-бързо и затова отговори:
— Имаме проблем.
— Може ли първо да хапнем и после да говорим за бизнес?
— Предпочитам да го уредим още сега. Вие ми обещахте, че ще покриете всичко и няма да оставите свидетели.
— И го направихме. — Грийн се усмихна на една жена, която мина покрай тях.
— Не гледахте ли вчерашната пресконференция на президента?
Грийн спокойно изгледа консултанта:
— Не се притеснявам.
— Намерили са човека.
— Няма как да свържат босненеца с нас.
— Защо си толкова сигурен?
— Кажи му, Жозеф.
Шпейер дори не си вдигна главата от менюто с вината.
— Всичко беше платено в брой. Никога не сме се срещали с него.
— А как му предадохте парите тогава?
— Сложихме ги в два сака и ги изпратихме с частен самолет в Кипър. Наемникът ни даде координатите. Саковете бяха оставени зад една каменна стена посред нощ, на безлюдно шосе край Лимасол.
— Значи никой не го е виждал в лице? — Да.
— И няма никаква финансова документация, електронна поща, по която могат да ви засекат?
— Няма.
— Значи ЦРУ лъжат. — Гарет се усмихна.
— Или босненецът лъже.
— Кой ги знае тия проклетници в ЦРУ — ядоса се Гарет. — Там сигурно работят най-некомпетентните идиоти на планетата. — Той се облегна назад и отпи от водата.
Грийн скръсти ръцете си с перфектен маникюр на пръстите и попита:
— Та как върви моето помилване?
Гарет се сви за секунда, след което погледна милиардера в очите и отвърна:
— Добре.
— Мисля, че ме лъжеш.
— Сай, стигнахме толкова далеч. Не бих се отрекъл от обещаното.
— Искам си помилването — изрече Грийн с леко заплашителен тон.
— И ще си го получиш.
— Ако не го получа, ти си труп.
Гърлото на политическия съветник внезапно пресъхна. Заканата беше отправена от човек, който разполагаше с предостатъчно средства да си удържи на думата.
— Казах ти още в началото, че ще се наложи да чакаме до последния момент. Ако журналистите надушат, ще провалят всичко. Единайсет часа… събота сутринта… тогава ще бъде подписано.
Грийн прокара ръце по косата си и кимна. После лицето му придоби по-сериозен вид и той каза:
— Добре тогава, но помни: ако няма подпис, ти и шефът ти ще си платите скъпо.
Гарет не беше свикнал на подобни заплахи. Обикновено тон беше изнудвачът. Събра кураж и реши да атакува:
— За последен път ти повтарям: той не ми е шеф. И щом ще се заплашваме, слушай сега какво ще ти кажа аз. Как според теб ще реагира старият ти бизнес партньор Пинки, ако разбере, че си убил дъщеря му?
— Ш-ш-т — намеси се банкерът.
— Мислиш ли, че няма да се обади на няколко добри познати от Мосад и няма да ги накара да ти дойдат на гости? — добави тихо Гарет.
Грийн се усмихна на политическия търгаш.
— Пинки щеше да направи лоботомия на малката курва, ако разбереше какви ги върши — отвърна той в опита си да омаловажи заплахата на Гарет. — Непрекъснато му създаваше главоболия. Не е толкова разстроен от смъртта й, колкото изглежда.
— А какво ще кажеш за Джош? Как новият президент на САЩ ще постъпи, ако разбере, че ти си убиецът на обичната му съпруга само за да си опазиш незаконно спестените милиарди? — Гарет се наведе напред, уверен, че е ударил по болното място. — Може да изстреля някоя крилата ракета „Томахок“ право в задника ти. Или някой огромен самолетоносач случайно да отнесе яхтата ти, докато си на разходка в Средиземно море някоя вечер. — Гарет си взе парче хляб. — На твое място едва ли щях да искам да ядосам главнокомандващия на единствената световна суперсила.