Грийн почервеня от яд.
— Неблагодарно нищожество такова. Идеята не беше моя.
— Не беше — процеди през зъби Гарет.
— Ти и шефът ти дойдохте да ми хленчите на рамото за вашите проблеми.
— Той не ми е шеф!
— Извинявай, твоят нов вицепрезидент.
— Нашият… не забравяй. Ти си този, който отчаяно иска да си върне американското гражданство.
Шпейер не издържа. В ресторанта беше достатъчно шумно, но въпреки това някои от клиентите вече поглеждаха към масата им.
— Господа, мисля, че и двамата ясно изложихте аргументите си. — Банкерът вдигна чашата. — Да пием за помилването на Сай, което съм убеден, ще бъде подписано в събота.
Те се чукнаха, след което Грийн се усмихна и подметна:
— И дано наистина да е така.
Гарет отвърна:
— Не се тревожи, така ще е. А сега, извинете ме, трябва да отида да се изпикая.
Когато Гарет се отдалечи, банкерът каза на Грийн:
— Никога не съм му имал доверие. Предупредих те, че идеята изобщо не е добра. Тук си живееше спокойно. Защо ти трябва да се връщаш в Америка?
— Няма да го разбереш. Не си роден там. — Той огледа ресторанта. На бара беше седнала красива блондинка. Той вдигна чашата и се усмихна. После отново се обърна към Шпейер: — Ще дойдеш ли после с нас? Шоуто ще е чудесно.
На банкера му се прииска всички да го оставят на мира, за да може да опита от селекцията с вината.
— Не знам. Трябва да се видя с колеги.
Грийн ехидно се усмихна.
— Къде? В „Льо Претекст“ за малко приключение с въжета и камшици ли?
Грийн беше прав. Шпейер планираше да се види с приятели в най-изискания гей клуб на Женева.
— Американецът по какво ти каза, че си пада?
— Различни хора, различни вкусове. — Грийн вдигна чашата. — Намери си приятел и го доведи. Заедно с момичетата ще изпратя двама надарени младежи. Ще покажем на господин Гарет как се забавляваме тук, в Женева.
50
Рап видя на екрана на лаптопа как Гарет влезе в ресторанта. После вече през прозореца на мерцедеса проследи как колата на Шпейер спира пред заведението и той дава ключовете на камериера. Когато пристигна големият джип „Хамър“, Мич предусети, че от него ще слязат последните двама души от резервираната за четирима маса. Напрегна се, когато от джипа слезе мъж с размерите на гардероб и бързо влезе да огледа ресторанта, преди отново да се върне. От хамъра слезе втора горила, а третият остана зад волана. После слязоха и двете охранявани персони. Рап веднага позна Гордиевски. Беше изучавал досието му по време на полета за Швейцария. Нещо му се стори познато във втория мъж. Щом влязоха в ресторанта, той отново насочи вниманието си към компютъра си и пъхна малката слушалка, включена към него. Ухото му се изпълни с шума и звуците от вътрешността на ресторанта. Рап и Дюмонд бяха единствените, които можеха да подслушват какво става вътре. Той се облегна и се настани по-удобно в седалката. Вечерта обещаваше да е дълга, с продължително наблюдение, подслушване и чакане.
Но само минута по-късно Мич скочи и напрегна слуха си, за да чуе всяка една дума от спора на Гарет с непознатия на име Сай. Двамата обсъждаха някакво тяхно споразумение. Когато Гарет стана, за да отиде до тоалетната, Рап натисна бутона за предаване и попита:
— Залиса ли го?
— Да — отвърна Дюмонд.
Мич свали слушалката.
— Можеш ли да го изчистиш малко?
— Вече го правя.
— Колко време ще ти трябва?
— Може би минута.
— Добре. Щом свършиш, зашифровай го и го прати на Айрини.
— Прието.
Рап погледна на компютърния екран тримата мъже на масата. Шпейер беше седнал с гръб към камерата. Плешивият сигурно беше Александър Гордиевски. Рап беше чел досието му предния ден. Третия, този, когото Гарет наричаше Сай, той още не можеше да разпознае. Замисли се за разговора. Значи Джош Алекзандър не знаеше. Кенеди как ли щеше да му съобщи новината? По-добре беше да оставят бедния човек да си мисли, че съпругата му е загинала от ръцете на терористи.
— Мич — обади се Дюмонд в другата слушалка, — Гарет звъни по мобилния си телефон.
— Къде е той? — Рап бързо напъха другата слушалка в лявото ухо.
— В тоалетната.
— Не ме интересува. — Гласът беше на Гарет, макар и с леко металически оттенък. — Този е луд. Хвани Стоукс и обещай да му дадеш Държавния департамент, ако уреди подписа. — Последва няколкосекундно мълчание, докато политическият съветник слушаше какво му говори човекът от другата страна на линията, който и да беше той. — Кажи на нюйоркската прокурорка, че неин ще е който си поиска пост. По дяволите… аз лично ще я направя сенатор от нейния щат. — Отново тишина. — Не ми пука какво ще ти коства, Марк. Само си замъкни задника в Белия дом още сутринта, вземи с теб Стоукс и накарайте Хейс да подпиша това проклето помилване. Иначе, повярвай ми, Сай ще стъжни живота и на двама ни.