— Ако кажеш, че не съжаляваш, загдето си се забъркал с Грийн, ще те пусна. Ще убия собственоръчно негодника и после ще кажа на президента Алекзандър, че ти си подпомогнал убийството на жена му и осемнайсет други американци. — Погледна в очите на банкера. Шпейер веднага се зае да пресмята кой е най-сигурният начин да спаси кожата си. Мич спокойно продължи: — Или се качи в колата и ми помогни.
— Какво ще получа?
— Ще останеш жив.
52
Рап седна с лице към банкера. Вече беше претърсил Шпейер, но откри само портфейл и телефон. Взе и двете и ги постави на седалката. Премести ножа в другата си ръка и насочи острието към лицето на швейцареца.
— И защо да ти вярвам?
Банкерът го изгледа изпитателно и отвърна:
— Няма защо.
— Точно така.
— Но беше прав, като каза, че животът ми ще е много по-спокоен без Сай Грийн.
Рап го беше разбрал от разговора на масата. Личеше си, че Шпейер не харесваше компанията на хора като Грийн и Гордиевски. Това, разбира се, не го оневиняваше, а само го правеше малко по-приемлив от другите. Мич съзря възможност в него. ЦРУ не всеки ден можеше да се похвали, че държи в малкия си джоб президента на една от най-влиятелните женевски банки. От него можеха да получават изключително ценна информация.
— Добре, опиши ми пак охраната. — Рап се обърна напред и погледна към сградата на Грийн, на пресечка от тях.
— Вече ти казах три пъти.
— Отново ми кажи. — Искаше да се увери, че Шпейер не е пропуснал нищо.
— Фоайето е с бронирани стъкла. Портиерът не е на работа по това време и затова звъним по телефона, а отгоре ни отварят външната врата и пращат асансьора до първия етаж.
— И като се качим на четвъртия етаж?
— Един бодигард отваря вратата и ни чака. Понякога са двама.
— Те претърсват ли с метални детектори?
— А камериерът?
— Понякога е там, понякога не е. Зависи.
На Рап не му се искаше да убива камериера.
— Нали каза, че живее в апартамента.
— Той е в апартамента, но не се показва.
— Дори и в полунощ?
— Хората работят денонощно за Сай Грийн.
В слушалката в ухото на Рап отекна гласът на Коулман:
— Току-що оставиха Гарет в хотела му и идват насам.
Мич предаде информацията на Шпейер, който нервно започна да чупи китки.
— Няма да стане така.
— Кое?
— Като си толкова нервен. Трябва да запазиш спокойствие.
— Как очакваш от мен да съм спокоен в тази ситуация?
— Просто се отпусни и си мисли за хубавия живот без Грийн и беларуската свиня.
— Да, но как да съм сигурен, че няма да ме застреляш в гръб?
Рап се усмихна и погледна часовника си. Беше 11:56. Почти полунощ. Поне бяха точни. Шпейер му беше дал името на любимата фирма за компаньонки на Грийн. Той се обади във фирмата и им каза, че господин Грийн ще закъснее с час. Телефонистката отговори, че ще пренасрочи пристигането на момичетата за един през нощта.
— Жозеф, аз винаги разпознавам добрата възможност.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако влезеш и изпълниш точно инструкциите ми, няма да те застрелям. Сутринта ще се събудиш и ще отидеш на работа. Ще запазиш и къщата си в планината, и апартамента си в Париж. Единственото, което ще се промени е, че ще се отървеш от двамата задници.
— Не те разбирам? Каква ти е ползата от всичко това?
Рап се усмихна.
— Ще започнеш да шпионираш за ЦРУ.
— Не мога! — Лицето на банкера придоби шокирано и едновременно възмутено изражение.
— Напротив, напротив. Или искаш да си поприказвам с президента Алекзандър за ролята ти в атентата? Банката, къщата, апартаментът в Париж… всичко ще се изпари. И после той ще ме изпрати тук, да ти видя сметката. — Рап поклати глава. — Повярвай ми, избери първия вариант. Другият няма да е никак забавен за теб.
— Не мога да го направя.
— И още как можеш. Трябва само да се успокоиш и аз ще се погрижа за всичко останало.
Хамърът се появи в тясната улица, стърчащ над ниските европейски коли. Спря пред кооперацията на Грийн и от него слезе огромният като борец по сумо бодигард. Рап се усмихна. Едрите телохранители бяха добри за демонстрация на сила и за респект, но движенията им бяха бавни и не можеха да спрат добре обучен нападател. Грийн и Гордиевски слязоха втори, последвани от другия гигант. Четиримата тръгнаха към входа на сградата и джипът замина вероятно да търси място за паркиране. Коулман щеше да проследи шофьора и да го премахне при удобен момент. Рап отново погледна часовника си. Стана точно полунощ.
Вдигна очи към Шпейер и му нареди:
— Да вървим.
След като слязоха от мерцедеса, Рап прибра ножа в десния джоб на якето и премести глока със заглушител в левия. Мина пред колата и двамата с банкера пресякоха улицата. Продължиха по тротоара и също се устремиха към входа. Шпейер намести очилата на носа си и посегна към домофона.