— За какво иска да говорите?
— За някакво помилване. — Президентът се обърна към нея. — И за теб.
— За мен? — престори се на изненадана Айрини.
— Да. Каза, че досега е имал погрешно мнение за теб.
— Интересно. — Кенеди знаеше всичко за срещата и допускаше, че Рос и Стоукс ще поискат помилването, но не знаеше, че ще намесят и нея толкова директно.
— Да — отвърна скептично Хейс. — Мисля, че си е наумил нещо.
— Възможно е. Искате ли да присъствам и аз?
Хейс помисли и кимна.
— Не искам никакви удари в гърба през последния ми ден на поста. Ако има да ми казва нещо, да го каже и пред теб.
— Добре.
Омлетът на Кенеди пристигна, идеално изпържен. Тя винаги предпочиташе леки храни.
Беше решила да не казва на Хейс за последните разкрития. Не че не му вярваше. Той беше изпълнявал дълга към нацията с пълна всеотдайност и заслужаваше да се оттегли от поста спокойно, без никакви афери и скандали.
Кенеди чу тежки стъпки откъм Овалния кабинет за нея и се обърна точно когато Джак Уорч, заместник-директорът на Сикрет Сървис, влезе в трапезарията.
— Виж кой ни е дошъл на гости — каза Хейс.
— Добро утро, господин президент, директор Кенеди. Уорч застана отстрани на масата. — Как се чувстваш в последния ви ден?
— И утре съм тук.
— Цял пълен ден? — Уорч беше ръководил охраната Хейс през първите три години от мандата на президента.
— Чувствам се добре.
— Фантастично. — Уорч плесна с ръце. — Позволете утре да придружа вас и първата дама до дома ви в Охайо.
Хейс се трогна от предложението.
— Не си длъжен, Джак.
— Знам, сър. Желанието ми е лично.
— Ще бъде страхотно. За мен ще е удоволствие да ни правиш компания. Сигурен съм, че и първата дама ще се радва.
— Удоволствието ще е изцяло мое. Сега, никак не ми се иска да прекъсвам закуската ви, но главният прокурор и новоизбраният вицепрезидент са тук за срещата. Обаче преди да отидете при тях, бих искал да обсъдя някои неща с вас.
Кенеди остави салфетката на масата.
— Ще ви оставя насаме и ще отида да се видя с главния прокурор и вицепрезидента.
— Сигурна ли си? — попита Хейс.
— Напълно. Нали не искате да бъдете в неведение през последния ви ден.
— Благодаря ти. — Президентът се усмихна.
Кенеди си взе чантата и чашата с чай и тръгна по късия коридор от трапезарията към Овалния кабинет. Вляво беше кухнята. Тя се спря пред нея.
— Карл, омлетът беше фантастичен. Благодаря ти.
— О… винаги съм на ваше разположение.
— Ако обичаш, би ли приготвил кафе за двама и вода за Овалния кабинет?
— Няма проблем.
Кенеди продължи по коридора и влезе през кабинета в съседната чакалня, където се намираха бюрата на президентските секретарки.
— Добро утро, Лори.
— Добро утро, директор Кенеди.
— Бихте ли поканили главния прокурор и вицепрезидента Рос да влязат?
Айрини се върна в кабинета. Декорът беше винаги един и същ. Два фотьойла пред камината и две дълги канапета, заемащи половината от кабинета. Между канапетата имаше сравнително голяма стъклена маса за кафе. В начина, по който се сядаше в Овалния кабинет, винаги се спазваше строго определен ред. Президентът винаги сядаше на фотьойла вдясно от камината, фотьойлът вляво беше запазен за вицепрезидента, за гостуващия държавен глава, а при по-неофициални срещи — за когото президентът поканеше. Кенеди се съмняваше, че Хейс ще покани Рос да седне там. И той силно го недолюбваше. Което означаваше, че Рос ще седне на най-близкото до президента канапе. Стоукс вероятно щеше да му прави компания до него.
Карл се появи с подноса и сервира кафето на масата.
— След малко ще се върна с водата.
— Благодаря ти.
Айрини беше с черен костюм с панталон. Сакото беше с три копчета и два малки джоба, по един от всяка страна. Тя го дръпна и потупа джобовете си.
Рос влезе пръв. Доста се удиви, когато я видя, но бързо прикри реакцията си с фалшива усмивка.
— Айрини, каква приятна изненада. — Той протегна ръка.
— Добро утро, господин вицепрезидент.
— Още не, след един ден.
— Айрини — каза главният прокурор Стоукс.
— Добро утро, Мартин.
— Не очаквах да те видя тук — изрече Рос.
— Закусвах с президента. Той се задържа по някаква работа и ме помоли да ви правя компания за няколко минути. — Кенеди подкани двамата към канапето зад тях. — Седнете. Да ви налея ли кафе? — Тя беше присъствам на безброй срещи с Рос и Стоукс и не помнеше случай те да бяха отказали.
— Да — отвърна Рос и се настани най-близо до президентския фотьойл.
Стоукс остави куфарчето си на пода.
— Да, моля.
Кенеди взе едната чаша.