„Аз знам“ — каза си тя, без да изпитва вина. Стана и бързо отиде до вратата. Напомни си, че всичко трябва да изглежда убедително.
— Повикайте лекар! — извика в коридора. — Сърдечен проблем! Вземете дефибрилатор!
После се върна обратно. Рос се беше отпуснал в ръцете на Хейс.
— Да го свалим на пода — извика Кенеди и издърпа масата настрани.
Хейс и Стоукс хванаха Рос и го сложиха да легне на пода. Кенеди взе разлятата водна чаша и застана над новоизбрания вицепрезидент за няколко секунди, преди да дойдат първите агенти. Помещението бързо се напълни с хора Кенеди забеляза Карл на вратата към трапезарията. До него, точно по замисъл, се появи специален агент Уорч. Той посочи масата и каза нещо на Карл. Пъргавият стюард бързо започна да прибира чиниите от масата, докато в кабинета продължаваха да прииждат хора. Кенеди спокойно постави чашата в подноса на Карл и отиде до канапето, за да си вземе чантата. Лекарят пристигна половин минута по-късно и извика на всички да освободят стаята. Кенеди хвърли за последно поглед към пребледнялото лице на Рос и напусна Овалния кабинет.
54
Рап стоеше пред бюрото на Кенеди. Още беше с дрехите от Женева. Беше изтощен и ужасно много му се спеше, но още по-отчаян беше, когато разбра, че Марк Рос е умрял в Овалния кабинет. Кацнаха малко след десет сутринта, когато единият от механиците в хангара им съобщи новината за Рос. В продължение на час Рап се опитва да се свърже с Кенеди, но тя не вдигаше. Накрая една от секретарките му каза, че в момента директорът пътува към централата в Ленгли. Мич полетя като стрела към Ленгли и завари Кенеди седнала сама в кабинета си, да пише някакъв доклад.
— Значи не можа да ме изчакаш — каза той.
Кенеди приключи с писането и затвори файла.
— Хосе ме посъветва да подходим деликатно към проблема.
— Какво, по дяволите, означава това?
Кенеди не искаше да спори с него.
— Появи се подходяща възможност.
— Да, виждам. Инфаркт в Овалния кабинет. Който и от вас да го е измислил, е голям куражлия.
Айрини свали очилата си и се облегна назад.
— Какво направихте, отровихте ли го?
Тя кимна.
— Ама и Хосе си ги обича тия шпионски номера. Чух по радиото, че в семейството му имало страдащи от сърдечни заболявания.
— Да. Един журналист разкри истината по време на кампанията, но аз го знаех и преди това.
— Откъде го знаеше?
— Когато след колежа си подаде документите за работа тук, в Ленгли, той искаше да го назначим в „Операциите“.
— Отначало всички искат това.
— Не издържа физическите тестове. Откриха му смъкване на митралната клапа.
— Обясни ми го с по-прости думи.
— Сърдечен шум.
— И все пак кой го отрови? Хосе?
Кенеди изгледа продължително Рап и спокойно отговори:
— Аз.
Той загуби ума и дума. Замръзна на място, ахнал от удивление. Накрая, след като се окопити, прошепна:
— Ти ли го отрови? — Да.
— Да не си болна?
— Напротив, много съм си добре.
Изгледа я изпитателно.
— Сигурна ли си.
— Да, сигурна съм. Ако искаш да знаеш, Джак Уорч, Мария Ривера и Скип също са в течение.
Рап се замисли за секунда.
— Имала си нужда от помощта им. — Да.
— Ами ако направят аутопсия?
— Предвид състоянието на неговото сърце жена му едва ли ще поиска аутопсия. Така смята Скип. Освен това Сикрет Сървис има на запис целия инцидент. Уорч вече го изгледа и каза, че не е забелязал нищо подозрително.
— А ако все пак вдовицата поиска аутопсия?
— Ривера постави сутринта таблетки виагра в несесера с приборите му за бръснене. Едната от отровите също беше силно примесена с виагра.
Рап я погледна недоверчиво.
— Жените на политици знаят как да пазят тайни. Той не е спал в едно легло с нея от години. Тя ще предположи, че е пиел виагра, за да изневерява с други жени. Повярвай ми, няма да иска да отвори кутията на Пандора.
— Ами ако го стори?
— Според Хосе, ако направят аутопсия, отровата няма да бъде открита при токсикологичния анализ.
Рап продължи да се удивлява на спокойствието й. Някои хора можеха да убият и да продължат да си живеят спокойно, все едно че нищо не се е случило. За него имаше единствено значение кого убива. Той беше доволен от съдбата, че му беше предоставила шанса да отърве света от отрепки като Грийн и Гордиевски. За двамата бодигардове изпитваше смесени чувства. Те сами бяха избрали да тръгнат по кривия път, но, от друга страна, бяха само обикновени пионки, редови войници на мафията.
— И сега добре ли си? — попита я Мич.
— В началото не бях много сигурна, но накрая всичко се нареди. Този човек трябваше да бъде ликвидиран. Съдебният процес срещу него едва ли щеше да доведе до нещо добро.