— Не е в твой, а в мой интерес. Ако искате да видите какво нося в куфарчето, ще трябва да подпишете.
— Защо точно ние? — обади се Макмахън.
— Добър въпрос. — Бейкър положи длани на коленете си и се замисли. — За да потърся вас, има три причини, специален агент Макмахън. Първо, сред федералните вие сте известен с това, че можете да пазите тайна и сте дискретен. Второ, документите, които ще ви покажа, ще окажат пряко въздействие върху вашето разследване.
— И третата причина каква е?
— Вие сте истински кучи син, мразите политиците и не можете да бъдете купен.
— Станаха пет — студено заключи Макмахън.
— Да — Бейкър се ухили, — но последните три вървят заедно, затова ще ги броим за едно.
— Трудно е да спориш с него — намеси се Кенеди. Тя се усмихна и се обърна към Бейкър: — А защо мен?
— Много просто. Цял живот се възхищавах на Томас Стансфийлд. Ти — също. Той беше добър приятел и учител. В този град няма друг, който да е работил толкова умело зад кулисите. Преди да умре, ме помоли да те държа под око. Каза ми също, че на теб може да се има доверие.
Тя свали очилата за четене и го погледна. Томас Стансфийлд беше работил в този кабинет, докато ракът не отне живота му преди две години. Той също беше учител на Кенеди. Беше най-великият човек, когото познаваше. Приживе Стансфийлд беше казал същото за Бейкър.
Без колебание Кенеди обърна на последната страница и се подписа над името си.
— Какво правиш?! — възмути се Макмахън.
Тя му подаде договора.
— Скип, просто подпиши и да свършваме с това. Едва ли Кап би се старал толкова, ако не беше нещо сериозно.
— Но аз трябва да го съгласувам с Министерството на правосъдието. Не мога ей така да подписвам наляво и надясно споразумения за поверителност, докато съм на държавна служба.
Кенеди го погледна.
— Откога започна да се притесняваш за интересите на министерството? Остави тия работи за контрола и подпиши.
Тя му подаде и химикалка. Макмахън се поколеба секунда, след което я взе и се подписа.
— Ако това ми навреди по някакъв начин, ще очерня нечий живот. Така да знаете.
Бейкър се изсмя и взе подписания екземпляр.
— Не се тревожете, след две минути този договор ще е най-малката ви грижа.
Адвокатът завери и подпечата договорите и ги пъхна в куфарчето си. Бейкър протегна ръка и Райт му подаде един плик с размер А4.
— Благодаря, Чарлс. Защо не ме изчакаш в колата.
Адвокатът излезе, без да каже и дума. Когато вратата се затвори след него, Макмахън се обади:
— Дано наистина да си струва усилията.
— Това ще зависи от какъв ъгъл го погледнете. — Бейкър се загледа в тайнствения плик. — Нека ви попитам нещо, агент Макмахън. Докъде стигна разследването ви?
— Секретна информация.
— Чух, че било доста едностранчиво.
— Какво означава това?
Бейкър сви рамене.
— Преценявате случилото се само от една гледна точка.
— Когато всичките веществени доказателства сочат в една посока, обикновено така се получава.
— Всички доказателства? Доколкото разбрах, доказателствата са малко.
— Знаете ли какво? Не съм дошъл тук да обсъждаме моето разследване. Срещата беше по ваша инициатива и мисля, че е време да свалите картите на масата.
— Много добре. — Бейкър кимна, отвори плика и извади от него няколко черно-бели снимки с размери двайсет на двайсет и пет сантиметра. Постави първата на масата и я обърна към Кенеди и Макмахън. На снимката беше заснета жена. Изображението беше зърнесто, тъй като фотографията беше направена от голямо разстояние и после беше увеличена.
— Това, ако вече не сте се досетили, е Джилиан Ротбърт. Покойната съпруга на новоизбрания президент Алекзандър.
Той извади от купчината втора фотография и я сложи до първата. Тази не беше увеличена. На нея се виждаха Джилиан Ротбърт и някакъв мъж. Стояха на една тераса. Джилиан беше с рокля без презрамки, а мъжът — с костюм. Бейкър нареди следващата снимка. На нея беше заснета само Джилиан, от кръста нагоре. С палав поглед, с ръце, прокарани зад врата.
Бейкър погледна към Кенеди.
— Ето тук става интересно. Предварително ме извинете за това, което ще видите.
Постави следващата фотография. Джилиан Ротбърт, разсъблечена и с разголени идеално оформени гърди. Той извади следващата фотография. На нея Джилиан и мъжът се целуваха. Следващият кадър беше хванал президентшата коленичила и заровила лице между краката на загадъчния мъж. Бейкър започна да сваля снимките подобно крупие, раздаващ карти за блекджек. Компроматните снимки показваха госпожа Ротбърт и любовника в страстни сцени. Върхът беше той, проснал се на шезлонга, и тя отгоре му — и двамата чисто голи, както майка ги е родила.