— Невинаги е така.
— Добре. Тогава къде е мъжът с червената бейзболна шапка?
Макмахън се ококори.
— За какво говорите?
— Не за какво, а за кого. И не се изненадвайте. Казах ви, следях отблизо разследването.
Агентът погледна притеснено към Кенеди, после отново към Бейкър.
— Кой ви информира?
— Знаете ли, едно нещо винаги ме е вбесявало в този град. Всички ги вълнува само кой на кого е казал, без да си дават сметка, че истината е толкова очевидна и ще им извади очите. Разполагате с доклада на офицер от Сикрет Сървис с тринайсетгодишен стаж и с безупречно досие. Точно преди взрива тя е видяла мъж с червена бейзболна шапка с емблемата на „Националите“ и със слънчеви очила, който стоял зад дърво и се държа подозрително. Ще цитирам думите от доклада ви, но от първоначалния вариант, а не от този, който ще дадете в понеделник на президента. В първия вариант вие пишете, че агент Ривера е видяла някакъв мъж да държи портативно устройство и малко преди взрива той внезапно се е скрил зад дървото.
— В онези дни агент Ривера беше подложена на доста силен стрес.
— Не ми се правете на онези адвокати от вашето министерство. По очите ви виждам, че и вие не вярвате в тези глупости.
— А вие говорите като любителите на теориите на конспирациите.
Бейкър се изсмя.
— По-добре така, отколкото да прислужвам на правителство, което по-скоро би унищожило доказателствата, отколкото смело да се изправи пред фактите.
Макмахън се изправи с изумителна за размерите му лекота и бързина.
— На ваше място щях да подбирам думите си, господин изнудвач.
— Не съм изнудвал никого и вие го знаете. Но съм доволен да ви видя ядосан. Ще ви трябва хъс, ако искате да стигнете до дъното.
— Вие сте се побъркали.
— А вие отказвате да приемете реалността. Имате точна информация за всеки един човек на местопрестъплението в онзи ден освен за мъжа с червената шапка.
— Той не съществува.
Бейкър отстъпи назад и се усмихна.
— Така ли? Щом не съществува, кого тогава е заснела камерата в „Старбъкс“ да си купува кафе приблизително половин час преди експлозията?
— За какво, по дяволите, намеквате?
— Черно-бял запис от охранителна камера. Червеното не излиза на черно-белите записи. Хората ви са го прегледали и са го пропуснали. Идете и проверете. Ще видите, че съм прав.
Макмахън остана безмълвен. Тази акула знаеше повече за разследването от самия него.
— Пазете гърба си, агент Макмахън. Тези хора не играят по правилата, а и вас не ви съветвам да го правите, ако искате да разкриете истината. — Бейкър се обърна към Кенеди: — И последно, знае, че веднага след инаугурацията Рос ще предприеме нещо, за да се отърве от теб.
— Да.
— По същия начин ще постъпи с всеки, в когото вижда заплаха за себе си.
— Някого конкретно ли имаш предвид?
— Мич.
— Мич Рап — обади се отново Макмахън. — Какво, по дяволите, има Рос против Рап?
— Дълго е за разказване — отвърна Айрини. — Кап, знам, че бързаш да хванеш самолета, затова давай без заобикалки.
— Мисля, че още една глава няма да попречи.
— Искаш да вкараш слона в стъкларския магазин и да видиш какво ще изпочупи ли?
— О, подобна гледка ме изкушава, но не това имам предвид. Мислех си повече за идеята „убиец на убиеца“. За човек, който добре познава тънкостите на този свят и този занаят.
— Идеята не е лоша.
Бейкър и Макмахън не знаеха обаче, че Кенеди вече беше наредила на Мич Рап да работи по случая. Тя знаеше за мистериозния мъж с червената шапка от повече от месец, а Рап и екипът му тихо работеха по разкриването му и искаха да разберат кой е той, но по-важното, кой го е наел.
3
Той беше с петнайсет сантиметра по-висок от нея и с десет години по-възрастен.
— Мисля, че трябва да ме целунеш — тихо каза тя.
Мич Рап не обърна внимание и продължи да наблюдава вратата на кафенето от другата страна на улицата.
— Ако наистина бяхме влюбени, нямаше да сваляш ръцете си от мен. — Тя приближи стола си до неговия и сложи дланта си на бедрото му. После прокара другата по дългата му черна коса. Отстрани кичурите бяха прошарени. Тя го беше изучавала най-подробно цели три седмици. Познаваше всяка гънка и бръчка на тялото му, всички белези. А те не бяха малко. Някои бяха видими. Други — стаени дълбоко в душата му. Тя нямаше доказателства, че душевните белези съществуват, но със сигурност такива имаше, трябваше да има. Никой с жесток и драматичен живот като неговия досега не се беше измъквал невредим от съдбата.
Тя повдигна слънчевите си очила, колкото да открие очите си. Бяха по-скоро зелени, отколкото кафяви, което според нея може би беше част от проблема. Бившата му съпруга — не, грешка, покойната му съпруга имаше най-невероятните и красиви зелени очи. Една вечер Синди Брукс без да иска я нарече бивша и той я накара да спи на пода. Брукс беше в управлението само от пет години и за нея беше огромна чест да работи с такава жива легенда в нейния занаят като Мич Рап. Поне така си мислеше, когато съобщиха за задачата.