Но ситуацията коренно се промени седмица преди изборите. Хората на Рос от Националното разузнаване бяха тези, които най-много се разсмърдяха. Когато Алекзандър и Рос изненадващо поведоха в резултата, Рап и Кенеди разбраха, че дните им в управлението са преброени. Преди почти две години той беше предупредил Айрини, че „Ал Кайда“ или някое от нейните подразделения може да прибегне до помощта на наемници за нейните операции. Организацията разполагаше с необходимите пари и прагматизмът го диктуваше. Съединените щати и техните съюзници бяха положили неимоверни усилия в разкриването на терористичните клетки, което направи „Ал Кайда“ в оперативен план неспособна да удари отново в сърцето на Америка. Инцидентът с кортежа промени всичко. Те бяха съумели да организират зрелищната атака и при това бяха оставили впечатляващо малко следи. Рап от опит знаеше, че липсата на веществени доказателства е признак за действията на професионалист.
В никой от ранните доклади Рап не прочете и дума за мистериозния мъж с червената шапка. Научи за него, когато разговаря със специален агент Ривера. Първоначално остана шокиран, че мъжът не е споменат никъде в докладите. Но после картината започна да му се изяснява. Ривера беше единствената, забелязала мистериозния тип. Мъжът не беше заснет на никоя от камерите от съседните магазини и заведения. От „Бърза помощ“ не си спомняха да са оказвали помощ на такъв човек след взрива. Чисто и просто беше изчезнал или както някои лекари се опитваха да втълпят на Ривера, изобщо не съществуваше и беше само плод на въображението й. Тя беше получила тежко мозъчно сътресение. Затова предполагаха, че може да е загубила представа за това какво и кога се е случило. Юристите от Министерството на правосъдието само това и чакаха. Те не обичаха загадките и неизяснените обстоятелства. Особено ако тези обстоятелства заплашваха да разпалват най-различни конспиративни теории десетилетия наред.
Рап се върна на местопрестъплението с карта в ръцете, на която беше обозначено къде са се намирали в онзи съдбоносен октомврийски ден всеки един пешеходец и всяка една кола. Две от жилищните сгради от другата страна на улицата сега представляваха само огромни дупки в земята. Съседните сгради от двете им страни бяха пострадали сериозно и в момента се ремонтираха. Като изключим това, всичко останало изглеждаше нормално. Огромният кратер в улицата беше запълнен и асфалтиран наново, а наоколо бяха засадени дръвчета. Рап откри дървото, зад което Ривера твърдеше, че е стоял мъжът. Големият дъб продължаваше да се извисява на мястото си, но беше силно наранен. Част от кората беше обелена. Разлетелите се останки бяха оставили няколко дълбоки белега в ствола на дървото.
За Рап ключът към загадката се криеше в дървото и в още нещо. Ако атаката беше извършена от джихадисти, щеше да остане тяло или по-точно частици от тяло. Останки на истински правоверен, жертвал живота си за каузата. Дистанционното задействане на бомбата изключваше тази версия. Ако Рап беше на мястото на бомбаджията, той щеше да застане точно там, където Ривера каза, че е видяла мъжа с червената шапка. ФБР и останалите правителствени служби щяха да наводнят с агенти земното кълбо, за да издирват терористи, поели отговорност за атентата, но Рап щеше да търси другаде. В сенчестия свят на наемните убийци.
Свят, който добре познаваше. Тайните операции често изискваха поддържането на контакти с хора, които бяха близки с швейцарските банкери. По същество това беше широка неформална мрежа от бивши разузнавачи, полицаи и военни. Мнозина от тях работеха в реални фирми за сигурност, фирмите се занимаваха с легален бизнес и наемаха подизпълнители за мръсната работа. Още от самото начало Рап изключи тези компании от разследването си. Да удариш по кандидат-президент и да взривиш кола-бомба във Вашингтон далеч надхвърляше всякакви граници. Нито една голяма фирма за сигурност и охрана или чужда разузнавателна служба не би се нагърбила с поръчка като тази. Просто защото отрицателните последици бяха твърде мащабни. С подобна задача би се заел някой, който работеше сам, встрани от основния поток. Някой малък. В най-добрия случай двама-трима души. Това също така беше човек или хора, които нямаха нищо против да вземат пари от терористи, което на свой ред значително съкрати списъка от потенциални извършители.