Всичко това си мислеше Рап, когато направиха първия пробив — записа от „Старбъкс“. Трябваше да прегледат буквално стотици подобни записи от местните магазини и заведения в Джорджтаун. Тогава компютърният гений в Ленгли, Маркъс Дюмонд, удари джакпота. Дюмонд написа програма, която работеше в допълнение към основния софтуер за разпознаване на лица, който използваха в ЦРУ. Хилядите часове на заснети кадри бяха сканирани от новата програма с една зададена задача: търсене на лица с бейзболни шапки. Намерените резултати бяха над сто, но записът от „Старбъкс“ беше този, който най-точно съвпадаше по време и с описанието на Ривера. Той не им даде ясно изображение на заподозрения, но все пак беше някакво начало. Козирката на шапката закриваше от обектива на камерата почти цялото му лице, но се виждаха устата и брадичката. Освен това за кратко зърнаха носа и част от очите му. Също така вече знаеха ръста му и приблизителното му тегло.
Най-важното за Рап обаче беше, че сега знаеше как се движи мъжът. Как се държи. Имаха го на запис от двайсет и седем секунди — докато той чакаше на опашка, за да си вземе нещо за пиене. Благодарение на маркирания час и минути на записа можаха да установят какво точно си е поръчал убиецът — двойно еспресо. Определено беше по-скоро европеец или арабин, отколкото американец. Именно натам ги отведе ловът — към страните около Средиземно море.
Рап започна от базата данни на ЦРУ, след което потърси помощта на колеги от Великобритания, Франция и Италия. Близо четири седмици той заедно с малък екип кръстосваха Средиземноморието с надеждата да се натъкнат на следа. Ходиха в Тунис, Италия, Гърция, Турция и сега бяха в Кипър. Бяха стеснили търсенето до три имена. Дали зад тези три имена стояха трима души или само един те не знаеха. Много лесно беше един наемник да си създаде много на брой самоличности и да използва различни псевдоними в зависимост от мишената, вида на операцията и района на действие. С всеки изминал ден у Рап се засилваше убеждението, че си имат работа с един и същи човек. Имаше прекалено много прилики. Прекалено много пресичащи се пътища.
Човекът на Рап в Истанбул беше надежден: помощник-секретар в турската разузнавателна служба МИТ, който беше на издръжка на ЦРУ от почти три десетилетия. Той каза на Рап, че най-вероятно лицето, което търси, живее в Кипър. От време на време въпросният отскачаше по работа до Истанбул, но домът му беше в Лимасол, Кипър. Турският разузнавач даде на Мич адреса, електронната му поща и тайно направена фотография с недотам добро качество. Дюмонд събра цялата информация за по-малко от ден, но все още се опитваше да свърже точките. Разполагаха с информация за имота, данъчните декларации, минали и настоящи електронни пощи и извлечения от банкови сметки. Човекът, когото търсеха, ръководеше малка фирма от офис, намиращ се над кафенето, което той наблюдаваше вече два часа. Негов хазяин беше собственикът на кафенето. Наемателят се подвизаваше като Александър Декас. Странна ирония — името на убиеца беше като фамилията на човека, когото се беше опитал да ликвидира.
Рап стана и попи виното от панталона си. Сервитьорът съчувствено му подаде втора салфетка. Той почисти виното колкото можа, докато в същото време мислеше кое ще е най-ужасното място на света, където да изпрати на работа Брукс. Сервитьорът му даде трета салфетка, а той му връчи напоените с вино. Огледа се набързо, за да види на колко хора е привлякъл вниманието. Кафенето се намираше на еднопосочна улица пред хотела и всички коли бяха паркирани с предниците на изток. По-нататък по улицата, вляво от него, забеляза нещо. Той небрежно хвърли няколко банкноти на масата и благодари на сервитьора на италиански. Не знаеше гръцки и си каза, че това е най-добрият вариант. После тръгна по улицата. Хвана се за изцапаната си риза и продължи да се преструва на загрижен за дрехите си. Крадешком погледна надясно и подозренията му се потвърдиха. Двама мъже седяха в една кола. Единият от тях държеше фотоапарат с вариообектив и го беше насочил към същото кафене, което Рап беше наблюдавал допреди малко.
Мич извади телефона си. След няколко позвънявания мъжът от другата страна на линията вдигна.
— Какво има?