Стъпалата бяха покрити с балатум. Бели и черни квадрати с черни гумени кантове по ръбовете на всяко стъпало. Отляво и отдясно квадратите бяха в добро състояние, но в средата бяха толкова износени и изтъркани, че вече беше започнал да се вижда долният слой на балатума. Рап се усмихна на две жени, които стояха в подножието на стълбите. Хвана любезно за рамото едната и се промъкна между тях. Продължи да се движи вдясно. Така вдигаше по-малко шум и оставаше незабелязан, докато не излезеше на площадката. Бързо се изкачи до първата площадка.
Предположения — най-често всичко се свеждаше до тях. Професионалните прогнози, основаващи на реалния боен опит, даваха голямо предимство в подобни ситуации. Рап си представи какво се случва горе, докато внимателно стъпваше по стълбите. Старецът беше висок около метър и шейсет и пет и тежеше близо сто килограма. На всичкото отгоре, докато вървеше, тежестта на тялото му падаше предимно на дясната страна. Краката му сигурно бяха в окаяно състояние от стоенето по цял ден и носенето на товари от по двайсетина килограма. До следващите стъпала сърцето и дробовете му със сигурност щяха да изнемогват. И като се добавеше стресът от ситуацията, докато стигнеше третия етаж, хазяинът щеше да е в прединфарктно състояние.
До първата площадка нямаше проблеми. Рап продължи към втория етаж, като се притискаше към стената. Последното, което искаше, беше някой да го види и да започне да му крещи да се върне. Спря и се ослуша. Долу се чуваха лека музика и тихи разговори. Горе царяха мрак и тишина. Извади пистолета от джоба. Мушката и мерникът бяха белязани с три фосфоресциращи точки от тритий. Рап вдигна пистолета и го доближи до лицето си, с насочен към тавана заглушител. Мирисът на метал и машинно масло създаваха у него приятно и успокояващо чувство. Трябваше да предвиди още нещо. В момента пистолетът му беше зареден с деветмилиметрови патрони с куршуми с кух връх „Федерал Хидрашок“. Тези боеприпаси бяха с дозвукова скорост и почти безшумни. Идеални за дискретни задачи. Но имаха един съществен недостатък. Дозвуковият куршум имаше осемдесет процента по-ниска начална скорост от свръхзвуковия му събрат. За проникване през бронирана защита не можеше изобщо да се говори. Куршумът можеше да бъде спрян дори от тънко кожено яке, ако мишената се намираше на десет метра. Този тип патрони не бяха подходящи за огнестрелна схватка. Проблемът със свръхзвуковите куршуми пък беше, че те се отличаваха със своята шумност и издаваха характерен и доста силен пукот, когато задминеха звуковата бариера. Рап погледна надолу и си спомни, че около бара беше доста шумно. Няколко секунди той мислено претегли на едната везна скоростта и възпиращата сила и безшумността на другата. В крайна сметка като аргумент натежа скоростта.
Рап премести пистолета в лявата ръка, извади пълнителя и го прибра в предния си джоб. После обърна оръжието така, че дръжката опря в гърдите му. Хвана с лявата ръка цевта и с десния палец натисна бутона за освобождаване от рамата. Издърпа затвора, докато студеният патрон не падна в дланта му. В същото време с десния палец отново заключи затвора. Патрона пъхна на същото място, а от левия си джоб извади нов пълнител. Извади първия свръхзвуков патрон от него и го стисна със зъби. После тихо пъхна пълнителя и провери с длан дали е заключен добре. Пистолетът отново премина в лявата ръка. Внимателно извади патрона от устата си и с насочена към пода цев, го пъхна през отвора за екстракция в цевта. Все едно, че зареждаш торпедо в тръбата за изстрелване. С дясната ръка леко върна цевта напред, докато се чу леко изщракване и затворът се заключи отново.
Това тук не беше Холивуд. Истинските стрелци носеха оръжието си винаги в готовност за стрелба. Което означаваше с патрон в цевта. Без никакви гангстерски измишльотини за издърпване на затвора в последния момент. Подобни действия само забавяха стрелеца и вдигаха излишен шум. Единствената алтернатива на извършения от Рап сложен процес беше способът „меко плъзгане“. При него първо се вкарваше пълнителят и после с бавно и контролирано движение цевта се плъзгаше напред в изходното положение. Проблемът тук обаче беше, че имаше риск патронът да не влезе добре в цевта, което беше последното нещо, особено ако стрелецът имаше намерение пръв да открие стрелба.
Рап стисна дръжката с две ръце и насочи оръжието напред. Продължи с дясната си страна напред, с идеално разпределена върху тялото си тежест, с плавни стъпки като на боксьор лека категория. Започна да взима стъпалата по две наведнъж. Когато стигна площадката между втория и третия етаж, чу гласове. Слаба светлина осветяваше стената над него. Предположи, че идва от офиса на Газич. Вгледа се в стената, за да се опита да различи сенките. Такива обаче нямаше. Това означаваше, че никой не стоеше в коридора. Напрегна слуха си. Гласовете бяха приглушени и едва се чуваха. Май че говореха на гръцки.