Внезапно тишината на третия етаж беше нарушена от ужасен писък. Рап инстинктивно отстъпи назад. Тялото му се напрегна, мускулите му се свиха като бойна пружина, готова да изскочи и да удари всеки миг. След писъка някой рязко изрече нещо. Езикът, на който разговаряха, беше гръцки. След това се чу тежко дишане и руски говор. Ясно какво се беше случило. Рап се приведе ниско и се изкачи, за да огледа площадката. Първото, което забеляза, беше затворената врата на офиса, второто — мъртвия мъж на пода.
12
Рап се приближи до следващия ред от стъпала и се озова пред трупа. На слабата светлина успя да различи в мъртвия единия от руснаците. Начинът, по който той лежеше, означаваше, че е бил прострелян в дясната страна на главата, извъртял се е на деветдесет градуса и се е строполил на пода. Бил е мъртъв още преди тежкото му тяло да се стовари на мръсния и износен балатум. Руснакът беше с широко отворени очи, лявата му ръка беше под тялото. Единият му крак беше свит, другият — изправен. Рап реши, че този тип едва ли е имал време да осъзнае болката при проникването на оловото в главата му. Предвид обстоятелствата направо лек и безболезнен начин да си отидеш от този свят.
Рап се спря, за да огледа по-добре трупа. Определено това беше вторият руснак. Този, който се беше спрял по средата на улицата, опитвайки се да привлече вниманието на вече мъртвия си приятел. Газич се е бил скрил в коридора, отдясно. Допуснал е първият да се приближи. Оставил го е да отвори вратата и после е застрелял и двамата. Дозвукови патрони, от разстояние три, максимум три и половина метра. Първият изстрел е бил в главата на втория руснак, вторият — вероятно в дясното бедро или коляното на първия, ако босненецът наистина беше толкова изключителен стрелец. По-едрият от руснаците е паднал. Газич се е преместил след първото попадение. Скъсил е разстоянието за най-трудното. Искал е поне един от двамата преследвачи да остане жив, което означаваше, че сигурно е избил пистолета от ръката му, ако онзи не е искал да го пусне дори след като е бил ранен.
Рап буквално беше легнал върху стъпалата, с дясната длан притисната към земята и с оръжието в лявата. Сега всичко щеше да се реши от ъгъла и сантиметрите. Изчисли позицията и прикритието си. Три четвърти от матираното стъкло на вратата на офиса вече се виждаха.
Вътре напред-назад се движеха сенки и се различаваха поне два гласа — единият по-висок, другият нисък. Газич със сигурност беше вътре. Той беше този, който задаваше въпросите. Оставането на стълбите не беше безопасно за Рап. Сегашната позиция предлагаше минимално прикритие и го правеше уязвим за някой случаен клиент, който можеше да го забележи отдолу. Тактически той беше изправен пред две възможности. Или да нахлуе в офиса, или да потърси по-добро прикритие в коридора.
Мислено си представи как изглежда офисът отвътре: бюро, няколко стола, канапе и няколко етажерки с книги или шкаф за документи. Човек като Газич никога не би застанал с гръб към вратата. Също така беше много вероятно работното му място да е разположено така, че към него да няма пряка видимост от прозорците. Снайперистите разсъждаваха по този начин. Те винаги обръщаха всичко в траектории и ъгли. Не само на техните изстрели, но и на най-върлите им врагове — другите снайперисти. Тъй като помещението беше с два прозореца, бюрото можеше да бъде поставено само на едно място. Но трябваше да вземе предвид и стареца. Не можеше да се каже точно къде ще се намира той, когато Рап отвори вратата. Ако стоеше между него и Газич, щеше да се наложи да го елиминира. Мисълта, че трябва да застреля невинен случаен свидетел, го накара да мине към друга тактика.
Стоенето на непозната територия не можеше да продължава дълго и Рап взе окончателно решение. Качи се на горното стъпало, ниско приведен, и прекрачи тялото на мъртвия руснак. Плътно притиснат към стената, се придвижи напред и застана точно пред вратата на офиса. Коридорът приличаше на канализационен тунел. Колкото по-навътре влизаше, толкова по-тъмно ставаше. В дъното едва се виждаха тъмна дървена врата и стени с жълта мазилка. Ако разположението на помещенията на третия етаж беше като на втория, там трябваше да се намира тоалетната и може би имаше изход към покрива. Имаше още една врата от другата страна на коридора. Това беше друг офис. Рап не знаеше на кого е, но за него беше важно само вътре да няма никого.