Выбрать главу

Сети се за Коулман и тъкмо мислеше да го попита дали ще пристигне скоро, когато вратата на офиса на Газич се отвори и ярка светлина обля коридора. Рап светкавично вдигна пистолета и се прицели. Направи безшумно три крачки назад и се оттегли в мрака, стиснал с две ръце оръжието. Идеална, стабилна позиция с опора за стрелба. Трите фосфоресциращи зелени точки се бяха подредили успоредно в идеална редица. Левият му показалец леко галеше спусъка.

Отвътре се появи старецът. Той излезе в коридора и затвори вратата след себе си. Застина на място за няколко секунди, лявата му длан все още беше на дръжката на вратата, свел очи, с опряна в гърдите брадичка. Израз на дълбока замисленост. Очевидно искаше да събере мислите си и да реши какво да прави. Накрая се размърда, поклати глава, наведе се и хвана за краката мъртвия руснак. Първият напън не даде резултат. Дръпна го отново, по-силно, но успя да го помръдне само с няколко сантиметра. При третия опит старецът се напрегна пряко сили и трупът бавно се плъзна по износения балатум.

Рап тръгна след него, без да се притеснява, че ще го забележи. Старецът беше прекалено зает с влаченето и вероятно слухът му беше отслабнал от работата с кафе машината. Така стигнаха почти до края на коридора, където старецът накрая се отказа и пусна краката на руснака. Те тупнаха на пода и една от обувките почти се изхлузи. Собственикът на кафенето изруга и се преви, подпрял ръце на коленете си. Дишаше тежко и ругаеше.

Рап тихо пъхна пистолета във вътрешния джоб и извади сгъваем нож от колана. С едната ръка отвори ножа и пристъпи напред. Застина за секунда, очаквайки да види какво ще е следващото движение на стареца. Когато на края той се изправи, Мич бързо застана зад него, запуши с длан устата му, като го повдигна и почти го отлепи от земята. Опря острието до гърлото му и прошепна:

— Да не си гъкнал, че ще ти прережа гърлото.

13

Мич не знаеше до каква степен е замесен във всичко това старецът. Хазяинът беше имал достатъчно време да обмисли нещата през последния ден. Очевидно беше предупредил Газич за руснаците и сега отново му помагаше. Което обаче не беше доказателство, че е участвал в атентата, извършен на американска земя през октомври. Отърваването от труповете беше и в негов интерес, независимо дали руснаците бяха убити от Газич или не. Не искаше да пострада бизнесът му, а в курорт като Лимасол няколко мъртви руснаци можеха сериозно да подплашат и да прогонят клиентелата.

Но пък той можеше да е партньор на Газич. Съучастник и помагач във всяко негово действие. Може би той беше човекът, който преговаряше с поръчителите. Всичко беше възможно. Докато Рап не получеше категорични доказателства, старецът щеше да остане жив. Мич Рап със сигурност не беше образец за напълно нормален психически индивид, но след всичките убийства, изтезания, насилие и жестокости беше съумял да запази поне здравия си разум. Причината — обстоятелството, че той беше по-различен от мъжете, а понякога и от жените, които преследваше. Много от тях убиваха заради идеи. Често тези идеи представляваха изопачени възгледи за Исляма. Противниците му бяха мъже, защото на жените не се разрешаваше да водят свещена война с неверниците. Да, понякога палестинците използваха атентаторки-самоубийци, чеченците — също, но те бяха единици. Други убиваха за пари, също като Газич. Някои от тях вършеха работата си прецизно и се стремяха при акциите им да няма невинни жертви. Към тях Рап се отнасяше с безразличие. Газич не беше от тях. Това, което беше извършил, надхвърляше всякакви граници. Той беше по-скоро терорист, а не наемен убиец. Беше го доказал с взривяването на колата-бомба в Джорджтаун, в резултат на което загинаха деветнайсет души и бяха ранени трийсет и четирима. Експлозията съсипа живота на техните близки, роднини и приятели. И кой беше мишената? Корумпиран търговец на оръжие или наркотрафикант, спонсор на терористи? Не, мишена бяха двама политически кандидати. И какво престъпление бяха извършили те? Проповядваха ли смърт за всички мюсюлмани и араби? Призоваваха ли към избиването на всички палестинци? Не. Нищо подобно.

Точно това призоваваха моллите и имамите в страни като Иран и Саудитска Арабия. Смърт на Америка, великия сатана. Смърт на Израел. Бомбардирайте с атомна бомба ционистката държава и издавете неверниците в морето. Тези двама либерални политици, от друга страна, проповядваха толерантност към различните. Привърженици бяха на истинска държавност за Палестина и търпимост към всички религии. И какво получиха за отплата? Някой ненормален ислямски фашист като Осама или друг от тази порода беше обявил цена за главите им.