Рап още си спомняше какъв силен гняв го беше обхванал преди няколко месеца, когато седеше сам в хотелската си стая в Калкута. По „Скай Нюз“ показаха кадри от огромната дупка, образувала се след взрива на колата-бомба. Той самият беше минавал по тази улица поне хиляда пъти. По размера на дупката си личеше, че бомбата е била доста мощна. Броят на жертвите със сигурност щеше да е голям. Следващият репортаж по „Скай Нюз“ беше от мюсюлмански градове из целия Близък изток. Навсякъде атмосферата беше една и съща. Улици, изпълнени от младежи. И отново само мъже, без жени.
Горяха американски знамена, хвърляха коктейли „Молотов“ по американските посолства, палеха коли, викаха, радваха се и танцуваха. Всички празнуваха поражението на Великия сатана. Фактът, че толкова много хора безпардонно празнуваха подобно варварство, върна Рап в реалността. Сблъсъкът на културите временно заглуши болката и мъката му. Видяното по телевизията му помогна още същата вечер ясно да осъзнае пред каква огромна заплаха са изправени в Америка. Подобно радостно опиянение в САЩ се беше случило само когато Детройт станеше шампион по баскетбол. Но хората просто бяха отпразнували победата на родния им отбор, а не безразборно унищожение на човешки същества.
Старецът нямаше да умре. Това отличаваше Рап от Газич. Той не ликвидираше невинни с лека ръка само защото му се бяха изпречили на пътя. Да, Мич умееше да се въздържа, когато ситуацията го изискваше, но също така можеше да бъде жесток и безпощаден. Босненецът щеше да умре. Но преди да издъхне, двамата с него щяха да си поприказват.
— На колене — прошепна Рап и старецът се подчини. — Сега ще махна ръката от устата ти, но ножът ще остане опрян до гърлото ти. — И за да демонстрира сериозността на намеренията си, той натисна острието точно под адамовата ябълка на мъжа. На кожата се появи капка кръв. — Това е гръклянът ти. Дръж си устата затворена, докато не ти кажа да говориш. Ако само видя, че си мърдаш устните, моментално ще те промуша. Ако си ме разбрал, кимни.
Старецът така и стори и Рап леко отпусна ножа. Човекът дишаше тежко.
— Успокой се и си поеми дъх — каза Мич. — Няма да те убия, ако не ми дадеш повод.
Държейки ножа опрян до гърлото на пленника, с другата ръка Рап взе кърпата, напъхана в един от джобовете на престилката на стареца, и я сви на топка.
— Отвори си устата — прошепна. Старецът отново се подчини и той напъха кърпата в устата му. После го накара да легне по корем и изви ръцете му отзад. Отряза връзките на престилката и с тях завърза глезените и китките на мъжа. След това прибра ножа и извади пистолета. Показа го на пленника и добави:
— Стой тихо, иначе ще те застрелям. Недей да тропаш с крака по стената или да се търкаляш по пода. В противен случай си труп. Ясно? Старецът кимна.
— Колко души има в офиса? Отговори ми с мигане на очите.
Мъжът мигна два пъти.
— Декас и едрият руснак ли? Последва кимване.
— Декас разпитва руснака ли? Отново кимване.
— Добре, мирувай тук. — Рап го потупа по главата. — След минута всичко ще е свършило.
После се изправи и тръгна по коридора, придържайки се към дясната стена. Газич беше въоръжен с оръжие със заглушител. Най-вероятно с дозвукови куршуми, положително деветмилиметрови. Сградата беше стара, стените обаче със сигурност щяха да спрат деветмилиметрови куршуми. В състояние бяха да издържат дори на четирийсет и пети калибър. Рап отново се опита да си представи разположението на мебелите в офиса. Бюро вляво и два-три стола или канапе вдясно. Газич щеше да е прав, което означаваше, че ще бъде без прикритие. Руснакът нямаше да представлява проблем. Той беше или ранен, или завързан. Ако Газич го разпитваше, сигурно държеше нож. Когато противникът беше въоръжен с нож, вариантите бяха повече, а тактиката — по-различна.
На крачка от вратата той се спря. В главата му се беше оформил план за действие. Атаката щеше да е светкавична.
Едно, две, три, четири. Заслуша се за миг. Газич задаваше въпрос. Руснакът го умоляваше на развален английски, с много по-уплашен и висок глас от този на инквизитора му. Рап го прие като добро предзнаменование.
Хвана дръжката на вратата и изчака секунда. Щом отново чу Газич да говори, завъртя топката и силно бутна вратата навътре. Беше деветдесет на сто сигурен, че Газич се намира вдясно, но първо трябваше да се увери. Приплъзна се покрай стената и рязко насочи дулото към вътрешността на офиса. Вратата се отвори и се разкри гледка, каквато си беше представял. Бюрото се намираше вляво. Вдигна пистолета в хоризонтално положение и се приготви за стрелба. Вратата се отвори почти докрай, и Мич видя празно бюро. Дулото на оръжието се премести надясно. В същото време Мич премести тежестта си върху левия крак и надникна вътре колкото да огледа стаята, излагайки в същото време на опасност само малка част от себе си.