Пръв се показа Газич, застанал странично към Рап. Руснакът седеше на стола точно срещу него, но Рап не се интересуваше от него. Погледът му се прикова в Газич. Но ръката с пистолета беше с част от секундата по-бавна. Съзнанието му се концентрира върху пряката заплаха. Вратата се удари силно в нещо твърдо. Босненецът започна да се обръща към него с все още свалени ръце. Той очакваше да влезе старецът и появата на неканения гост го изненада. Рап осъзна, че при отварянето навътре вратата не беше опряла в стената, а значи се беше ударила в етажерка или някаква друга мебел. Вниманието му беше привлечено от черния пистолет със заглушител, контрастиращ на фона на белия панталон на Газич. Рап се прицели и натисна спусъка.
Газич стоеше само на три метра и половина от него. Куршумът го улучи в дясната длан. Ръката се сви за хилядна част от секундата и после се разгъна като счупена щипка за лед. Мозъкът не участваше в този процес, повредата беше чисто механична. Пистолетът падна на пода, но преди това втори куршум уцели босненеца в едното коляно и трети — в другото.
Времето сякаш спря за около две секунди. Нищо и никой не помръдна. Рап зачака, прикрит зад рамката на вратата, наблюдавайки противника, както се наблюдава разрушаването на стара сграда. Този странен миг, в който на човек не му се вярва, че всичко е свършило толкова внезапно. Когато експлозивите са взривили всичките подпорни колони, но сградата продължава да се държи още секунда-две. И тогава физиката си казва думата и всичко се срутва в облаци прах на земята.
Газич разпери ръце, за да запази равновесие, но не в равновесието беше проблемът. Падането беше причинено от двете пръснати коленни капачки. Хвана десния си крак и го разкрачи, за да разшири опората си. Когато обаче го постави на пода, кракът се огъна като евтин сгъваем стол. Босненецът падна тежко, като все пак успя да се подпре с ръката, за да не си удари лицето в пода. Отпусна се настрани с протегната лява ръка само на десетина сантиметра от пистолета.
Рап остана на мястото си, като си даваше сметка, че Газич може да се докопа до оръжието. Босненецът поглеждаше недоумяващо ту към пистолета, ту към непознатия на вратата. Рап знаеше какви мисли му минават през главата и затова се скри зад рамката и свали пистолета си. В същото време не откъсваше очи от тези на босненеца. Цевта зае почти перпендикулярно на пода положение, но Газич разтвори пръсти и посегна към оръжието. Мич отново вдигна ръка и четвъртият куршум направи дупка в дланта на убиеца. Едно, две, три, четири. Точно както го беше планирал.
Рап прекрачи в стаята, с насочен към главата на Газич пистолет. Приближи се и изрита падналото оръжие към вратата. Газич отново се раздвижи.
— Дръж ръцете си далеч от тялото или следващата дупка ще е в главата ти.
Руснакът прие случилото се като знак за избавление и възкликна:
— Слава Богу, че се появи.
Рап го изгледа намръщено. Лявото му ухо беше отрязано, носът му беше сплескан. Кръвта капеше от лицето му и се стичаше върху бялата му риза.
— Развържи ме, приятелю.
Мич не се помръдна.
— Развържи ме веднага.
Рап насочи пистолета към слабините на руснака. Зелените точки отново образуваха линия.
— Затваряй си устата, че ще ти пръсна топките.
14
Раните в слабините могат да бъдат много сериозни. С много кръв и болка. Тъй като руснакът не престана да говори, Рап си каза, че дебелакът ще се разквичи като прасе, което колят, ако го простреля в тестисите. Той не беше от хората, които отправяха празни закани и нежеланието на руснака да си държи устата затворена постепенно го изкарваше от равновесие. Този беше един от онези досадници, които разсъждават на глас и разказват очевидни неща. Ту си мърмореше под носа, ту се опитваше да подкупи Рап, като сумата растеше всяка секунда.
Рап разговаряше с Коулман по телефона и му разясняваше последните събития. Групата беше на по-малко от минута от сградата. Рап му каза да накара Брукс да ги свали пред входа. Ако някой се опиташе да ги спре да се качат по стълбите, да кажат, че имат среща с Александър Декас от „Ейд Лоджистикс“. През цялото това време руснакът не спря да дърдори.