Когато най-накрая Кенеди вдигна, той направо каза:
— Трябва ми самолет.
Последва кратка пауза.
— Какъв самолет.
— Самолетът.
И сякаш беше чакал реда си, руснакът започна пледоарията си отново. Рап го погледна с пистолета в едната ръка и телефона в другата. Лицето му сякаш казваше: „Ти подиграваш ли се с мен?“
— Работя за КГБ — изрече руснакът.
— Кой е този? — попита Кенеди.
— Изчакай секунда. — Рап се приближи до руснака. — Казах ти да мълчиш, скапаняк!
— Аз съм от руското разузнаване. Бившето КГБ. Сега работим на една страна. Америка и Русия.
Газич лежеше обездвижен на пода и без съмнение изпитваше силна болка, особено след като адреналинът в кръвта му беше спаднал и след като беше ранен на четири места, все в чувствителни части на тялото. Въпреки цялата сериозност на ситуацията той се изсмя и каза:
— Ти работиш за руската мафия.
— Не е вярно! — извика руснакът.
Газич се засмя още по-силно:
— Ти си слуга на руските олигарси и нищо повече.
Рап стоеше между двамата и ако те не му бяха още нужни, щеше да ги гръмне в главите само за да млъкнат. Руснакът беше проточил врат и го гледаше в очите, в същото време говореше нещо за бляскавата си кариера в КГБ. Мич пристъпи още крачка към руснака и посочи компютъра на бюрото.
— Я виж какво има там.
Руснакът се обърна към големия бял монитор.
Мич премести тежестта си върху левия крак и вдигна десния, който застина във въздуха за секунда. Нанесен правилно, този удар можеше да причини по-големи вреди от всеки друг. Дори изпълнен погрешно, той съдържаше значителна мощ. А при подготовката на Рап погрешните изпълнения бяха изключени. Ръбът на петата и очите му също като трите зелени точки на глока образуваха идеална линия, насочена към брадичката на руснака. Десният му крак се изправи светкавично подобно на пружина и подметката се заби в челюстта на руснака. Ударът беше концентриран и счупи челюстта. От удара главата му се извъртя рязко и той загуби равновесие. Ефектът приличаше на внезапното изгасване на осветлението в стаята. Тялото на руснака се отпусна неподвижно и той, седнал на стола, се килна напред в безсъзнание. Единствено завързаните му китки го предпазваха да не падне на пода.
Доволен от резултата, Рап продължи разговора си:
— Извинявай за забавянето.
— Какво става там? — попита Кенеди раздразнено.
— Нищо съществено, не се тревожи. — Мич погледна Газич и добави: — Само ми осигури самолета.
Последва дълга пауза, след което тя попита:
— Откри ли го?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Сто процента. Иди при Маркъс и му кажи, че беше прав за босненеца. Оттам нататък той ще ти обясни всичко.
— Къде се намираш?
— В Лимасол, Кипър.
— Мисля, че самолетът е в Източна Европа. Ще проверя и ще ти изпратя разписанието.
— Само побързай, защото трябва да изчезвам оттук.
— Какво си направил? — притесни се Кенеди.
— Нищо не съм направил, но се намеси трета страна и някои от техните хора пострадаха.
— Лошо ли?
— Фатално лошо.
— Ясно. И ти нямаш нищо общо с това?
Рап никак не обичаше с него да се отнасят така мнително хора, които прекарваха дните си в удобен кожен стол зад голямо баровско бюро, докато той непрекъснато рискуваше живота си.
— Внимавай какви ги говориш! — каза той. — Не стига, че съм тук с някаква новобранка, ами Блонди и момчетата му цял ден ги мотаят по летищата. Точно в момента имам нужда от силна поддръжка. Трябва ми самолет, и то веднага. После ще ми трябва логистичен екип, който да дойде тук и да почисти.
По тона му Кенеди разбра, че е сбъркала с неприятните въпроси. Десетки пъти бяха попадали в подобни ситуации и винаги изходът беше негативен.
— Ще ти дам отговор до десет минути — отвърна тя.
— Още нещо. Задокеанските ни братовчеди имат база наблизо. Така ще е най-добре. Без митнически контрол. Доставка на товара до вратата. Ще направим прехвърлянето на пратката в хангара. Никой няма да види нищо.