Тя не обичаше студа. Прибра косата си и влезе под душа. В продължение на пет минути стоя под водата, увеличавайки температурата, докато кожата не порозовя. Отне още пет минути да се изсуши и да се облече, плюс още пет да приведе лицето си в приличен вид. В 6:33 предупреди личната си охрана за срещата и отиде в кухнята да изпие чая си. Набра Центъра за глобални операции по защитения срещу подслушване телефон. Дежурният вдигна още след първото позвъняване. Кенеди го попита дали има нещо важно. Той отвърна, че нощта е минала доста спокойно. Айрини се изненада от този отговор и го накара да си помисли пак. Той повтори отговора си. Директорът на ЦРУ му благодари и затвори.
Кенеди взе с две ръце чашата с чай, подпря се на кухненския плот и се запита защо ли президентът свиква среща в неделя сутринта, в седем часа. Щом от Центъра за глобални операции към управлението не знаеха нищо, значи предупреждението за криза изхождаше от Пентагона или от Министерството на правосъдието. Тъй като оставаше още една седмица, тя изненадващо за себе си установи, че изпитва странно равнодушие към ставащото. Отпи отново от чая и се запита дали това е хубаво или лошо. През целия си съзнателен живот проявяваше истински професионализъм в работата, граничещ с фанатизъм. В Ленгли беше прекарала над двайсет години и винаги беше давала всичко от себе си. Професията дори беше коствала брака. Замисли се и стигна до извода, че не е честно да вини Ленгли за проваления си брак. Бракът нямаше да издържи дълго дори и тя да беше домакиня вкъщи. Бившият съпруг беше твърде голям егоист. Доказа го, след като вторият му брак се разпадна само девет месеца след това. Той беше порядъчен, но вманиачен, което правеше трудно съжителството с него. А тя нямаше нито време, нито желание да мисли за егото му.
Айрини се качи на задната седалка на своя таункар и взе неделното издание на „Вашингтон Поуст“. Може би постепенното оттегляне от работата беше подсъзнателният начин да се предпази от разочарованието, когато покажат вратата. Всичко беше възможно. Тя не искаше да напуска Ленгли, особено след такъв кратък срок като директор. Беше работила за тази институция над двайсет години. Практически целият и съзнателен живот. Щяха да липсват хората и динамиката, които съпровождаха ръководенето на несправедливо оклеветяваната в света шпионска централа. Дългите часове седене зад бюрото и политиката нямаше да липсват. Но без съмнение щеше да липсва мястото.
Когато спряха пред първото КПП, вече беше станало седем часът. Когато преминаха всички постове на охраната, Кенеди вече закъсняваше с пет минути. В Овалния кабинет четирима мъже бяха застанали широко в кръг около президентското бюро: самият президент, главният прокурор Стоукс, директорът на ФБР Роуч и новоизбраният президент Алекзандър. Роуч беше със сив костюм и раирана вратовръзка. Останалите трима бяха по блейзъри, панталони и с ризи с разкопчана яка. На пръв поглед отсъствието на неколцина ключови играчи — министрите на отбраната и Държавния департамент, президентския съветник по националната сигурност и началника на президентския кабинет — изненада Кенеди. Но тя се сети, че е неделя сутринта и че остават само шест дни до мирната и демократична смяна на властта. През тази седмица не се беше случило почти нищо важно. Бюрократите от кариерата и професионалистите ръководеха работата на правителството, докато назначените с политически протекции или се бяха преместила на друга работа, или си търсеха такава.
Когато Кенеди влезе, президентът Хейс се обърна и каза.
— Ето я и нея. Жената, от която зависим всички.
Погледите и на четиримата се приковаха в Кенеди. Тя леко се изчерви.
— И на какво се дължи това, господин президент?
— Скромна както винаги. — Хейс се обърна към новоизбрания президент Алекзандър: — Скоро сам ще го разбереш. Нямам нищо лично към тези двамата. — Посочи към Стоукс и Роуч. — Те си вършат работата превъзходно, но тя е ненадмината и почти винаги лаврите обират други. Всичките победи и успехи са заключени зад седем печата в Ленгли. След сто години ще пишат за нея в учебниците по история.
Кенеди отново се изчерви. Стоеше неподвижно между вратата и събралите се. Не беше свикнала на подобно внимание и се почувства неловко.
Хейс се усмихна и подкани всички присъстващи да седнат.
Две дълги канапета, достатъчно големи да поберат по четирима души, бяха подредени едно срещу друго, а между тях имаше стъклена масичка за кафе. Пред камината стояха двата вездесъщи фотьойла, покрити със златистосиня коприна. Президентът посочи на Алекзандър да седне до него пред камината. Мястото, отредено за богоизбраните.