— Мич не обича светлината на прожекторите. Няма да му хареса много.
— Напълно сте прав, сър.
Хейс, изглежда, доста се забавляваше от факта, че Рап ще се изнерви от сервираната му ситуация. Алекзандър обаче не разбра това и се намръщи.
— Той не е като нас — обясни му Хейс. — Ние даваме мило и драго всички да видят наградите ни, закачени на стената. Неговите медали и похвали са прибрани в сейф в Ленгли и бас държа, че той нито веднъж не се е докосвал до тях. Прав ли съм? — Въпросът беше към Кенеди.
— Да, сър, така е.
— Познаваш ли го? — Хейс попита Алекзандър.
— Не, но съм слушал много за него.
— Не вярвай на това, което говорят хората. Особено ако думите са на твоя вицепрезидент.
Кенеди реши, че сега е най-подходящият момент да излезе от кабинета.
— Щом свърша долу, ще се върна и ще ви информирам за разговора.
Тя излезе през чакалнята и мина по стълбите и през столовата на Белия дом. Спря се пред вратата на Ситуационната зала и взе баджа с баркода, който беше закачен на ревера на сакото й. Допря го до сканиращото устройство и след малко се чу леко изщракване. Малка камера, монтирана над вратата, следеше внимателно всяко нейно движение.
Вратата се отвори и след като влезе, тя беше посрещната от гладко избръснат мъж в цивилни дрехи, но с ясно различима военна осанка.
— Майор Хансън, предполагам.
— Тъй вярно, госпожо.
„Още един морски пехотинец“ — каза си. Те винаги отговаряха като по военна команда. В продължение на трите месеца основна подготовка им го внушаваха, докато не започнат да го повтарят безпогрешно и насън.
— Обади се, моля те, в Центъра за глобални операции и им кажи да ме свържат с господин Рап. Ще говоря с него от конферентната зала.
— Да, госпожо. Нещо друго, госпожо?
Мислеше да му каже да спре с тези военни клишета, но разговорът беше по-важен за нея в момента.
— Само ме свържи, ако обичаш.
Кенеди отиде в конферентната зала и остави чантата си на масата. Докато чакаше обаждането, се опита да отгатне колко ядосан ще е Рап по скалата от едно до десет. Това щеше да е един от редките случаи, в които се налагаше да реагира остро на поведението му. Не беше в стила и можеше да си навлече неприятности от своенравния оперативен офицер от ЦРУ. Често най-ефективният начин за справяне с него беше да го остави да си излее яда по отношение на цялата система. Ако проблемът не беше в нея и тя нямаше вина, Кенеди посрещаше спокойно емоционалните изблици на Рап и го караше да се чувства неудобно, задето си го е изкарал на нея. Надяваше се и тази сутрин да стане така.
Големият бял телефон иззвъня само веднъж. Айрини грабна слушалката и се представи. Гласът от другия край на линията я помоли да изчака и секунда по-късно се обади женски глас. Беше агент Брукс. Кенеди поиска да говори с Рап и отново изчака.
Около половин минута по-късно той троснато попита:
— Какво има?
— Знам, че няма да останеш много доволен, и затова няма да увъртам. Президентът току-що каза на наследника си, че си открил Газич и че пътуваш за Щатите. — Тя направи пауза, преди да продължи със следващата част, която щеше да го ядоса най-много. Колебливо добави: — Алекзандър иска виновникът да бъде изправен пред съда.
Когато кацнеш, ще бъдеш посрещнат от хора на ФБР. Те ще арестуват официално пленника.
Последва петсекундно мълчание.
— Абе, вие там да не сте се побъркали?
Кенеди си пое дълбоко дъх и отговори:
— Не.
— Този тип е терорист. Наемен убиец. Чужденец, който само господ знае колко паспорта и фалшиви имена има. Та аз го отвлякох, за Бога!
— Е, и?
— И — извика Рап — погледни картината в перспектива. Помисли за тактиката. Не искам от ФБР да ме засипят с въпроси за това как си провеждам операциите.
— Ще им наложим ограничения.
— Глупости! Знаеш, че няма да можеш. Ако започнат съдебен процес, този боклук ще получи адвокат, а значи аз ще трябва да седя поне една седмица на една маса и ще ме разпитват някакви си социалисти, които работят благотворително за шибаната „Амнести Интернешънъл“!
— Мич, много добре знаеше, че никога няма да го допусна.
— Няма как да ми обещаеш подобно нещо. Само след година, когато около случая се разшуми, ти дори няма да си на този пост, за да ме защитиш. Ще пишеш мемоарите си и ще изнасяш речи и лекции за по хиляда долара.
Кенеди очакваше подобна реакция, но не точно такава.
— Мич, не виждам какъв е проблемът. Нали си сигурен, че този е нашият човек. Вероятно имаш конкретни неопровержими доказателства срещу него.
— Не и от онези доказателства, които могат да минат пред съда!
— Да не си измъкнал признанието с мъчения?