Ривера беше желязна, но дори и тя в момента беше капнала от умора. Адска кампания. Всеки ден бяха в нов град и във всеки град нощуваха в безличен хотел, ядяха хотелска храна и тренираха в тясна хотелска фитнес зала. Всяка сутрин по телефона я будеше един от колегите агенти, който, освен че съобщаваше часа, напомняше къде се намира и къде им предстои да отпътуват.
Понякога на ден посещаваха четири щата. Публичните мероприятия се точеха от изгрев до полунощ и тя и хората трябваше непрекъснато да са нащрек и да си отварят очите на четири.
От гледна точка на поддръжката тези избори бяха истински кошмар. Колкото и трудни да бяха те за политиците и техните екипи, още по-трудни бяха за телохранителите им. Ривера беше отговорният специален агент, или ОСА, ръководителят на екипа от Тайните служби, натоварен с охраната на кандидат-президента Джош Алекзандър. Тя служеше в Тайните служби от тринайсет години. През този период се беше налагало да работи в местните отдели на службата в Лос Анджелис, Маями и Ню Йорк. Освен това беше участвала два пъти в президентски екипи за охрана и се беше изкачила по йерархичната стълбица най-бързо от всички агенти от нейния випуск. Междувременно имаше зад гърба си неуспешен брак, след което се надяваше да последва успешен развод. Това беше преди повече от десет години. Тогава тя лесно взе решение. Съпругът и беше федерален прокурор в окръжната прокуратура на Манхатън. Запознаха се, когато ги включиха в една оперативна група за борба с организираната престъпност, и тя бързо се увлече по него. Като се обърнеше назад сега, си казваше, че е трябвало да е наясно, че бракът с прокурор е грешка. Четири месеца след като бяха минали под венчилото, един ден тя се отби в кабинета на мъжа си и го хвана в изневяра. Там посред бял ден той чукаше на дивана си детективка от нюйоркската полиция. Ривера с едно кроше го прати в безсъзнание и подаде молба за развод още същия следобед.
Мария Ривера беше американка второ поколение, но говореше перфектно испански благодарение на баба си, която още се молеше бракът на внучката да потръгне отново. Старицата беше покрусена, когато разбра, че Мария се е разделила с многообещаващия юрист, завършил Харвард.
Той беше добро момче, възпитано в най-добрите католически традиции. И истински чаровник. Ривера не намери смелост да разкрие на баба си, че господин адвокатът от Бръшляновата лига е най-обикновен и долен женкар.
Свободна от всякакви връзки, Ривера започна да поема всяка трудна задача, която службата възлагаше. Години наред разкриваше мащабни схеми за изработване, пласиране и измами с фалшиви кредитни карти. В свободното си време успяваше да се вмъкне в екипите за охрана на президента. Още преди години я бяха повишили в помощник-специален агент, отговарящ за екипа за охрана на президента Хейс, или съкратено ПОСА. Когато Алекзандър поведе след вота в Ню Хемпшир, шефовете я повикаха и наредиха да си приготви багажа за път. Назначиха я за командващ и отговорен агент за охраната на Алекзандър и заръчаха да не оплеска нещата. Намекнаха й, че е в списъка от малцината кандидати да оглавят президентската охрана.
Да ръководи охраната на президента беше най-съкровената мечта на всеки агент. Това беше пост в Сикрет Сървис, традиционно заеман от мъже. Ако Ривера пробиеше, тя щеше да е първата жена, командваща охраната на първото лице в държавата. През последните девет месеца само за това мислеше. Темпото на кампанията през повечето време беше поносимо. В началото на Алекзандър не му се налагаше да полага големи усилия, защото оглавяваше класацията. Беше ново лице и политически любимец. И се носеше на вълната на успеха чак до националната конференция на Демократическата партия през август. Там той загуби значителна част от подкрепата си и му беше натрапен нов подгласник.
И тогава изведнъж всичко отиде по дяволите. Ривера очакваше нещата да се ускорят, като наближи ноември, но изискванията пред кампанията изненадаха дори нея. Опонентите на Алекзандър го засипаха с агресивни телевизионни клипове и очерниха бляскавия имидж на младия претендент за Белия дом. В някои случаи се тиражираха слухове, а в други — откровени измислици, нямащи нищо общо с истината. Като недостатъци бяха изтъквани младостта му и липсата на управленски опит, както и съпричастността му към националната кауза.