Рос протегна крака и каза:
— Виждам, че почивните дни не са подобрили настроението ти.
— Почивни дни… как ли не! Много хитро. Също като пътуването ти с пътнически самолет.
Лимузината потегли. Рос погледна през прозореца и отвърна:
— Предвид факта, че присъствах на екозащитна конференция, идеята наистина беше добра.
— Как мина конференцията?
— Приятно. Карах ски и се забавлявах. Електоратът доста ми се зарадва.
Гарет се наведе напред и подпря длани на коленете си.
— Той беше прав. Ти си опиянен от властта.
— Какви ги говориш? — намръщен попита Рос.
— Да не мислиш, че ми пука за карането на ски или колко много си впечатлил любителите на дръвчета? — Гарет изумено поклати глава. — Сериозно ти казвам… трябва да извадиш главата от задника си.
Рос почервеня от яд.
— Стю, мери си приказките.
— Приказките ми са най-малкият ти проблем в момента. Мамка му! — Той се облегна назад. — Тази сутрин говорих с нашия приятел по телефона почти половин час.
— С кого?
— С нашия приятел. — Гарет изчака Рос да загрее. — Онзи, с когото снощи пи вино.
— А… този приятел ли?
— Да… същият. Бесен е. Каза, че си изпаднал в голяма заблуда. Внушил си си, че имаш оправдание и че можеш да си измиеш ръцете.
— Нищо подобно.
— Той беше по-убедителен.
— Той не се отличава с уравновесеност.
— Съзнаваш ли, че сериозно ти е вдигнал мерника?
— Нищо не мога да направя.
— Започвам да си мисля, че представите ви за това какво можеш да направиш доста се разминават.
— Казах му, че ще сторя всичко, за да му помогна, но в крайна сметка всичко зависи от… знаеш от кого.
— Не, не знам.
— От президента.
— От настоящия или бъдещия?
— От настоящия.
— Сега се сещам, че му обеща, ако Хейс те отреже, да дадеш на Джош да подпише веднага щом положи клетвата.
— Не съм.
— Напротив. Каза на тъста му, че ще издействаш помилването.
— Ш-ш-т… — Рос му направи знак да замълчи.
Гарет хвърли поглед към двамата агенти на предната седалка и отново се обърна към Рос:
— Ама ти наистина ли мислиш, че ни подслушват? Изгубил си си ума.
— В този град никога не можеш да си сигурен.
— Хайде стига, бе… Ти страдаш от параноя.
— А ти си един груб мръсник, Стю.
— Ами вече не съм в гимназията и не участвам в ученически конкурси за популярност. Работата ми беше да те изберат и аз си я свърших.
— Не само ти работи за кампанията.
Гарет поклати глава.
— Според нашия приятел си му се похвалил, че си настигнал по резултат опонента и си набрал инерция без чужда помощ. Не си му казал такава глупост, нали?
Рос извърна очи към прозореца.
— Стю, изборите са странен бизнес.
— Марк, изборите са моят бизнес. Вече над трийсет години се занимавам с кампании и категорично ще ти кажа, че вие доста бяхте загазили. Шансовете ви да спечелите бяха равни на тези републиканец да стане кмет на Сан Франциско… тоест нулеви.
— Няма как да го знаеш със сигурност.
— Напротив, знам го, Марк. И по-добре и ти го приеми, защото нашият приятел от Европа не е от хората, които позволяват да им играят номера.
— Другата събота аз ще се закълна като вицепрезидент на Съединените американски щати. Мисля си, че е крайно време нашият приятел да си даде сметка кого заплашва.
— И така да е, той не е единственият ти проблем, господин вицепрезидент. — Гарет погледна през прозореца и изрече много тихо останалите думи.
— Какво?
— ФБР, Министерството на правосъдието и ЦРУ са насрочили съвместна пресконференция за утре в десет сутринта.
— Защо?
— Разправят, че са хванали типа, който стои зад атентата срещу кортежа.
— Който стои зад атентата? — повтори Рос с ококорени очи. — Искаш да кажеш: който е извършил атентата.
— Или някой от съучастниците му. В момента се носят какви ли не слухове. Не знам точно кого са заловили.
— Медиите докопаха ли се до информацията?
— Да, вече го пуснаха като кратка новина, но не разполагат с подробности.
— По дяволите! Той ми каза, че ще се погрижи да не останат свидетели. Снощи ми го каза, когато разговарях с него.
— Когато аз разговарях сутринта с него, новината още не беше гръмнала и според мен той едва ли знае. Иначе щеше да намекне.
— Могат ли да стигнат до нас?
— И аз се питах същото. — Гарет направи пауза и поклати глава. — Не, не мисля.
— Не мислиш… доста неуверен ми се струваш… не ме успокояваш много.
— А ти какво искаш да чуеш? Единственият начин да стигнат до нас е чрез Сай, а той е изключително предпазлив.