25
Брукс никога преди не беше стъпвала на седмия етаж, нито беше припарвала до директорския кабинет. Тя притеснено седеше в малката чакалня заедно с двама много едри мъже, които се бяха вторачили в нея, и една дребна жена, която не обръщаше внимание. Мъжете със сигурност бяха бивши военни. Бяха късо подстригани и с широки заоблени рамене, направени с много упражнения с щангата на лежанката. Издутините по бедрата ги издаваха, че са бодигардове. Най-вероятно носеха пистолет на дясното бедро и радиостанция и резервни пълнители на лявото.
Двайсет и четири години не беше забелязвала подобни неща, докато не я бяха пратили във фермата, базата, където ЦРУ обучаваше кадри за работа в Службата за нелегални операции, фермата промени живота завинаги. Сякаш някой беше повдигнал пред нея завесата и беше показал едно напълно ново и различно измерение на действителността. В него нямаше нищо вълшебно или необикновено. Просто те караха да разбереш, че някой ден дали ще останеш жив, ще зависи от това до каква степен си оценил заобикалящата те среда. Спомни си за месеците, прекарани във фермата, и се помъчи да се сети какво бяха преподавали за неподчинението и за възпрепятстване на правосъдието.
Специален агент Скип Макмахън влезе в чакалнята. Той беше едър човек и с налагащо се присъствие. Изгледа от главата до петите Брукс, намръщи се, поклати глава и се обърна към секретарката на директора.
— Добро утро, Скип — каза женицата зад бюрото. — Влизай направо. Тя те очаква.
Макмахън измърмори нещо неразбираемо, влезе в кабинета на Кенеди и затвори тежката врата след себе си.
Брукс наведе очи и се запита как беше позволила Рап да я постави в тази ситуация. Мъжът, когото само преди два дни беше готова да удуши с голи ръце, успя да я убеди да заложи цялата си кариера на карта. Но все пак той беше не кой да е, а Мич Рап. Жива, неувяхваща легенда. В него се вслушваше дори Кенеди. Той беше спасил живота на президента и се говореше, че Хейс би сторил всичко за него. Тя беше работила с него в реална операция — нещо, с което малцина оперативни офицери в Ленгли можеха да се похвалят. Макар и през повечето време да беше наблюдавала действията му, а не беше работила заедно с него, опитът беше безценен. Рап обеща, че макар и в началото да има известна криза, накрая те ще излязат победители. Бяха открили атентатора и щяха да го покажат на обществото.
Тъй като цялата кариера още беше пред нея, Брукс реши, че предложението е доста примамливо. Името щеше да остане в историята и да се свързва с едно от най-важните залавяния. Или поне звучеше привлекателно.
Сега обаче не беше сигурна, че е постъпила правилно. Както и предполагаше, специален агент Макмахън беше много ядосан, когато Брукс докара пленника в база „Андрюс“ на ВВС. Той очакваше да види Рап и се надяваше задържаният да е в по-добро състояние. Видът на дрогирания и надупчен от куршуми мъж, завързан за носилка, го шокира. Най-малко десет пъти я пита къде е Мич и всеки път тя му отговаряше, че не знае. И наистина не знаеше. После Брукс си тръгна от военновъздушната база и се прибра в апартамента си в Александрия след почти едномесечната командировка. Изключи всички телефони, както беше наредил Рап, и легна да поспи. Той беше казал, че целият екшън и безсънието ще се стоварят отведнъж и тя ще спи като къпана. И отново се оказа прав. Спа шест часа. Когато се събуди, навън се беше стъмнило и лампичката на телефонния секретар на домашния телефон мигаше. Включи служебния мобилен телефон — този, който бяха дали от ЦРУ и я бяха инструктирали никога да не го изключва. На него имаше тринайсет съобщения. Всяко следващо беше по-грубо от предишното. Най-напред беше звънял нейният пряк началник, после неговата началничка, после нейният началник и накрая Хосе Хуарес, заместник-директора и шефа на Службата за нелегални операции. Той ясно и категорично заповядваше да се яви в кабинета на директор Кенеди в седем часа сутринта в понеделник. В противен случай на работата в ЦРУ щеше да бъде сложен край.