— Ако престанеш непрекъснато да повтаряш името ми, може и да ви подкрепя. Ако искаш се ожени за такъв като теб. На мен какво ми пука? Не е моя работа какви ги вършите под завивките.
— Може би трябва да опиташ някой път.
— А не, благодаря. — Гарет погледна през прозореца. По улицата мина такси. — Да се върнем на темата. Имаме голям шибан проблем!
Шпейер въздъхна и попита:
— Какъв проблем може да има? Всичко мина по мед и масло.
— Твоето приятелче обеща да се погрижи за излишните.
— И доколкото знам, го е сторил.
— Нищо не знаеш. След няколко часа ФБР ще проведат пресконференция.
— Защо?
— Арестували са някого.
Последва дълга пауза.
— Знаеш ли кого са хванали?
— Не знам как се казва, но разбрах, че е нашият човек.
— Невъзможно. В събота говорих с шефа ти. Той каза, че разследването на ФБР е в задънена улица. Всеки ден му докладвали.
— Не ФБР са го открили.
— А кой тогава? — ЦРУ.
— Страхотна новина — унило изрече Шпейер. — Направо страхотна. Ще се погрижа и нашият приятел да я научи.
— Да. И добави, че искам само изпепелена земя. Разбра ли ме?
— Мисля, че да.
— Добре.
— Знаеш ли… типът, който ЦРУ са спипали… те едва ли ще стигнат по-далеч. Виждал съм как действат хората като него. Рядко разбират кой ги е наел.
— Така съм чувал и аз.
— Ще ти се обадя, като говоря с нашия приятел.
— Не си прави труда — отвърна Гарет. — Само му кажи, че ако не реши проблема незабавно, ще откажа да изпълня условията на сделката докрай.
— Няма да остане доволен.
— Пет пари не давам дали ще бъде доволен или не. Трябва да си изпълни ангажимента, и то още днес. — Гарет тресна слушалката и излезе от кабинета.
27
Кенеди седеше зад бюрото си и гледаше как Макмахън и Хуарес беснеят от яд. Познаваше много добре и двамата. Не беше необичайно да са толкова ядосани. И Макмахън, и Хуарес много държаха на работата си и подхождаха емоционално към нея. Изненадващото беше, че и двамата бяха ядосани за едно и също нещо. Постовете им изискваха всеки да разглежда ситуацията от своя ъгъл. А тези ъгли невинаги се пресичаха. Това, което Хуарес смяташе, че ще е най-доброто за Америка, невинаги се потвърждаваше в преценката на ФБР. С две думи, работата на Макмахън беше да прилага закона и да разследва онези, които го престъпваха. Работата на Хуарес беше да праща хората си в чужди страни, където те да вербуват агенти, да събират информация, да провеждат тайни операции и като цяло всекидневно да престъпват закона. Между задачите на двете институции съществуваше очевиден конфликт.
Мич Рап някак си беше успял да ги накара да застанат от едната страна, което беше следващата изненада за Кенеди. Мич не се отнасяше с уважение и не се подчиняваше на висшестоящите. Трудно се управляваше. Приличаше на търговеца с най-много продажби в компанията, който често се спречква с мениджъра, закъсняваше за съвещания или изобщо не ги посещаваше, всъщност правеше каквото си поиска. Ръководството му прощаваше всички прегрешения и беше готово да си затваря очите, докато той продължаваше да отбелязва рекорди в продажбите. В почти всяка успешна компания имаше по един такъв човек. Мъже и жени, които работеха най-добре, когато началниците не им се месеха. Умните шефове знаеха, че и за компанията е по-добре да им дадат свобода на действие. В известен смисъл повече от десет години Рап беше този търговец-отличник в ЦРУ. А Хуарес — неговият мениджър. Той не изпитваше лоши чувства към Мич. Сам неведнъж се беше излагал на смъртна опасност по време на тайни операции. Това беше породило между двамата особена връзка, изключително ценна в бюрократична организация, в която деветдесет и девет процента от служителите работеха на бюро. Хуарес уважаваше Рап, дори го почиташе и често зависеше от него в ситуации като сегашната, за да успее поверената му служба там, където другите се проваляха. Проблемът обаче беше, и Кенеди го знаеше, че Мич беше дръзнал да поквари един от ценните му кадри. Ветеранът разузнавач беше въвлякъл Брукс в афера, която все повече придобиваше облика на криминално разследване. Ако аферата се разраснеше, тя щеше да нанесе непоправим удар на Службата за нелегални операции. Дори Хуарес можеше да се лиши от поста.
— Видеозаписът от „Старбъкс“ — каза Макмахън — не е достатъчен като доказателство, за да бъде отправено обвинение към него. Главният прокурор по цял ден си блъска главата върху това. Нали казахте, че е мъж?
— Така е — отвърна Кенеди спокойно. Беше имала почти цял ден, за да обмисли добре ситуацията, но беше развълнувана и позволи на емоциите да повлияят на преценката й. Първо на първо, ядосването заради Рап нямаше с нищо да помогне. Най-малкото след толкова години вече трябваше да го е разбрала. Той щеше да продължи да прави каквото сметне за добре, каквото и да му наредяха от централата.