— Можете ли да го подкрепите с конкретни факти?
— В момента не.
— По дяволите! — Макмахън беше разкопчал синия си раиран костюм, а ръцете му бяха на кръста. На дясното му бедро стърчеше пистолет, значката му беше закачена на колана, над джоба на панталона. По принцип той не носеше със себе си удостоверението от ФБР с размер на паспорт, а само значката. Някои хора се изнервяха, когато забележеха оръжие, и затова той носеше значката така, че да се вижда. — Ще трябва да се постараете малко повече. Пресконференцията започва след по-малко от три часа и ми трябват категорични доказателства. А в момента имам само някакъв надупчен грък, който твърди, че бил отвлечен и измъчван. Положението може да стане много лошо.
„Дали Рап не целеше именно това? — запита се Кенеди. — Да накаже всички, задето са разгласили тайната операция.“
— Нека да влезе Брукс — предложи Хуарес. — Тя със сигурно знае какво става.
— Сигурен ли си? — попита го Айрини.
— И още как. Каза ми, че Мич е наредил да си мълчи. Обещал да се появи след няколко дни и да се погрижи за всичко. През това време тя трябвало да си държи устата затворена.
— Сигурно наистина е казал така, но това не означава, че знае какво е намислил.
— Ами защо за начало просто не ни разкаже какво, по дяволите, се е случило в Кипър? — каза Хуарес.
— А на мен нищо не ми каза — намеси се Макмахън. — Вчера дойде в базата „Андрюс“ с бял микробус под наем. Откъде изникна така и не разбрахме. Очаквахме да слязат от самолет. Хората ми провериха номерата на микробуса. Бил е нает от компания със седалище в Балтимор, която съществува само на хартия. Проверихме и списъка на влезлите в базата коли. Тя е влязла едва пет минути преди предаването на пленника. Обадихме се в имиграционната служба. Те изобщо не разполагат с данни Рап и Брукс да са влезли в страната вчера. Предполагам, че няма да ми кажете под какви имена са пътували.
Кенеди и Хуарес дори не се спогледаха. Двамата поклатиха глави почти едновременно.
Макмахън наведе глава и се хвана за врата. След като помисли, добави:
— Мен не ме засяга как са прекарали този тип от Кипър в Щатите, без да минат през граничния контрол. Но познавам доста хора, които живо биха се заинтересували. Хората в правосъдното министерство вече си задават въпроси. И съм сигурен, че когато заловеният получи правна защита, адвокатът ще поиска да разбере откъде са издавали заповедите и как е станало арестуването. Добавете пресата и ще бъдете в центъра на вниманието на всички, колкото и да не ви се иска. Разбрах, че вече са звънели на журналистите и до края на деня те няма да ви оставят на мира.
„Значи това било — продължи да разсъждава наум Кенеди. — Точно от това се притесняваше Мич. Че могат да бъдат разкрити тактиката и методите ни на работа. Тогава какво в действителност цели той? Да унищожи или да събере доказателства? Или и двете едновременно?“
— Аз предлагам да я повикаме вътре — нетърпеливо повтори Хуарес.
— Брукс ли?
— Да.
— Мисля си, че вие доста грубо си го изкарахте на нея.
Очите на Хуарес щяха да изхвръкнат от изненада.
— Грубо сме си го изкарали на нея? До този момент дори бях твърде мек с нея. Сърбят ме ръцете да вдигна слушалката и да повикам хората от вътрешната служба за сигурност. Да светнат с лампата в очите и да я въртят на полиграфа, докато не откачи.
Кенеди остави очилата си върху кожената папка на бюрото. После постави дланите си точно в средата на гладката кафява повърхност. Тя очакваше Хуарес да отправи подобна заплаха, но се съмняваше дали наистина ще я изпълни. Подобен ход беше нож с две остриета. Службата за сигурност щеше да започне да проверява служебната писмена кореспонденция, в която фигурираше и главният прокурор. От тук до Министерството на правосъдието и ФБР оставаше само една крачка.
— Според мен тя е поставена в много трудна позиция.
— Какво му е трудното да докладваш на прекия си началник?
— Мисля си, че трябва да отстъпим и да погледнем на случилото се от друга гледна точка.
— И каква ще е тази друга гледна точка? — с неприкрит сарказъм попита Хуарес.
Кенеди го стрелна с убийствен поглед и отвърна:
— Гледната точка на Мич.
— Айрини — шефът на нелегалната служба процеди през зъби, — аз уважавам Мич и той има доста заслуги през годините, но този път премина всякакви граници.
— Нищо не разбирам — намеси се в спора Макмахън. — Айрини, ти вчера беше не по-малко ядосана от мен. Защо изведнъж застана на негова страна?