Бяха открили ключ от кутия в трезор в една папка с финансови документи в офиса на босненеца. Едната от банките, посочени в книжата в папката, беше „Хеленик Банк ъф Сайпръс“. Дюмонд проникна в базата данни на банката и откри, че една от кутиите в трезора е регистрирана на името на Александър Декас. В същото време хакерът беше събрал и малко допълнителна информация.
Той подаде на Рап една папка.
— Президентът на банката се казва Манос Каподистрас. Той държи малко над триста хиляди долара на депозит в банката. Освен това изглежда притежава петнайсет процента от нея.
— Чуждестранни депозити има ли?
— Има доста саудитски пари.
— Някой от тях да познаваме?
— Близо една пета от членовете на кралската фамилия.
Рап хвърли око на папката и попита:
— Нещо необичайно?
— Струва ми се, че няма, но тези банкери могат много добре да заличават следите си, когато става въпрос за пари.
— Какво ще ме посъветваш?
Дюмонд дръпна от цигарата и отговори:
— Действай прямо. Кажи му, че репутацията му може много да пострада. Предложи му или да уредите проблема, без да се шуми, или ще известиш на всички за нередностите.
Рап кимна и затвори папката.
— Добре… да му се обадим тогава.
Хакерът посочи към бюрото.
— Мониторът вляво в момента е вързан към неговия компютър. Каквото вижда той, това виждаме и ние.
— Имаш ли представа дали е отворил електронното ти писмо?
— Да.
— Отговори ли ти?
— Не.
— Той направи ли си справка за депозитите на Декас?
— Не.
— Добре. Свържи ме с прекия му телефон.
Дюмонд пак заработи по клавиатурата и извади телефонна слушалка. С помощта на сложна комуникационна програма направи така, че да не може да се проследи откъде идва обаждането. Когато даде свободно, той подаде слушалката на Рап. След третото позвъняване мъжки глас отговори на гръцки:
— Ясос.
— Господин Каподистрас, нуждая се от помощта ви по един много деликатен въпрос.
Последва дълга пауза.
— С кого разговарям и кой ви даде този номер? — попита банкерът.
— Това не е важно в момента. Важно е само, че с моя помощ можете да избегнете доста конфузна ситуация.
— Американец ли сте?
— Да. Получихте ли електронното писмо за пресконференцията на ФБР, насрочена за днес?
— Получих го.
— Името Александър Декас нищо ли не ви говори?
— Не… Трябва ли?
— Зависи доколко сте въвлечен в делата на клиентите ви.
Дюмонд посочи монитора, включен към компютъра на Каподистрас. Банкерът търсеше в базата данни информация за Декас. След няколко секунди въпросното име се изписа на екрана.
— Политика на банката е при никакви обстоятелства да не разгласява информация за клиентите си.
— Господин Каподистрас, доколкото знам, през 2001 година сте били вицепрезидент на тази банка. Спомняте ли си, че тогава плъзна мълвата, че Осама бен Ладен е крил част от средствата на „Ал Кайда“ в кипърски банки?
Рап беше чел официалния доклад. Гръцките власти и американските федерални агенти бяха разпердушинили банковия бизнес на средиземноморския остров. Десетилетия наред Кипър беше рекламиран като Швейцария на Средиземноморието, но този мит се срина за миг. Хората влагаха парите си в кипърски банки, защото те им даваха същото, което и швейцарските: абсолютна анонимност и изключително обслужване. Като в повечето случаи кипърските конкуренти предлагаха услугите си на двойно по-ниска цена. По-евтините услуги, разбира се, бяха чудесно нещо, но за клиентите най-важна беше анонимността. Затова те се тълпяха да вложат парите си на острова. Клиенти, които нямаха нищо общо с тероризма, но не искаха някое правителство да знае с колко пари разполагат или пък как са се сдобили с тях.
— Тогава бяха трудни времена за бизнеса, но големите възможности се отварят именно в трудни времена. — Каподистрас говореше така, сякаш беше готов да се пазари.
— Е, днес аз съм готов да ви дам възможност.
— Каква възможност?
— Възможност да опазите банката.
— От какво да я опазя?
— От ревизии, които няма да ви донесат нищо добро. Армия от проверяващи, която ще пристигне от Атина, и още по-голяма армия от американски федерални агенти, която ще рови документацията ви лист по лист… ред по ред. Микробуси на телевизионните канали, които ще седят паркирани пред банката седмици и ще прогонват клиентите ви. Няма да ви е никак приятно.
Последва много дълго мълчание. Накрая Каподистрас отговори:
— За кого работите?
— За американското правителство.
— И защо сте готов да ми окажете тази услуга?
— Аз съм нетърпелив човек и съм убеден, че двамата можем да се споразумеем, без да правим публичен спектакъл.