— Александър Декас ли ви интересува? — Да.
— Мога ли да попитам защо?
— Да. Помните ли нападението срещу кортежа на новоизбрания президент Алекзандър, което беше извършено през миналия ноември?
— При което загина жена му ли?
— Да.
— Да, и какво за него?
— Вашият клиент е човекът, задействал бомбата.
Неловък смях. Никакво отрицание. После тишина за около десет секунди.
— Имате ли доказателства?
— Повече, отколкото предполагате. Включително и признание на виновника, но в интерес на експедитивността ще мина направо към същността на проблема. След два часа и половина ФБР ще обяви на целия свят, че е арестувало господин Декас. Доказателствата срещу него са категорични. Екип от агенти на ФБР в момента пътува за вашия остров и трябва да кацне до часове. Предлагам ви да изберете — по-лесния или по-трудния начин.
— Слушам ви.
Рап затисна с длан слушалката и прошепна на Дюмонд:
— Кажи на Уикър и Хакет да тръгнат към банката. — После свали дланта си и продължи: — В събота вечерта моите хора задържаха господин Декас и го прехвърлиха в Америка. Претърсихме офиса му и дома му в Лимасол и открихме банкови разписки, както и ключ от депозитна кутия във вашата банка.
— И искате да видите какво има в кутията?
— Точно така.
— А ако откажа?
Мич въздъхна:
— Ако откажете, ще предам цялата информация, с която разполагам, на ФБР. Те заедно с гръцката полиция ще ви навестят довечера вкъщи, ще ви домъкнат до банката и ще ви накарат насила да отворите кутията. И тъй като господата във ФБР обичат да изпипват всичко докрай, ще искат да прегледат цялата ви документация, да не би някой от другите ви клиенти да е свързан с Декас. Гръцките власти ще им разрешат, защото ще искат да се представят като добри приятели на Америка… И в края на краищата този човек е убиец на съпругата на бъдещия президент. За вашата банка ще се разнесат слухове и тя ще стане известна като предпочитана от терористи и атентатори. Клиентите, които спазват законите, ще предпочетат повече да не ги свързват с вас. Склонните да заобикалят закона ще постъпят по същия начин. До края на седмицата си представям как авоарите ви ще намалеят наполовина и вашият дял от петнайсет процента ще струва много по-малко. Кой знае… може дори да ви накарат да си подадете оставката.
— За кого работите? За ЦРУ ли?
— Не мога нито да потвърдя, нито да отрека, господин Каподистрас.
— Как да съм сигурен, че мога да ви се доверя?
Рап долови напрежение в гласа на банкера. Предстоеше му да вземе много трудно, но в крайна сметка и лесно решение.
— Доколкото разбирам, вие нямате интерес да усложнявате положението. Работата ви е да защитавате банката, вложителите и инвеститорите. Най-добрият начин да го сторите е да ми дадете това, което се съдържа в кутията. Ако интуицията не ме лъже, колкото по-скоро се отървете от него, толкова по-добре ще е за банката.
— И какво би ви спряло после пак да предадете доказателствата на ФБР?
— Целта ми не е да ви вкарам в затвора.
След дълга пауза банкерът отговори:
— Трябва ми време да помисля.
— Давам ви една минута.
Банкерът се изсмя, защото си помисли, че Рап се шегува.
— Напълно съм сериозен — каза Мич. — Докато ние с вас си бъбрим по телефона, двама от хората ми разговарят със секретарката ви. И чакат да отидете при тях, и да ги отведете в трезора. Ако не го сторите, ще ми се обадят и аз веднага ще предам всичко на ФБР. Ще им спомена и за разговора ни и ще подчертая, че категорично сте отказали да ми помогнете. Освен това мога да ви извъртя и някои други мизерии, но това не е за по телефона. Ще изпратя човек, за да обсъдите с него нещата.
— Но съществуват определени процедури, които трябва да се спазят. Карти със спесимените, пароли, ключове.
— Ние разполагаме с ключа, а един от хората ми може да подправи подписа на клиента. Искаме само да ни дадете паролата.
— Ще трябва да инвентаризирам съдържанието на кутията.
— Добре… Сигурен съм, че вътре има пари в брой. Можете да запазите половината заради неприятностите, които ви създавам. Останалото обаче хората ми ще вземат със себе си. Спазарихме ли се?
— Да — отвърна банкерът без колебание. — Спазарихме се.
— Добре. Сега идете и посрещнете хората ми. Дръжте се, все едно че ги познавате отдавна. Можете да се обръщате към по-високия с Кевин, а по-ниския да наричате Чарли. Заведете ги направо в подземния трезор и изпълнявайте, каквото ви кажат. Ако всичко мине гладко, те ще излязат от банката след десет минути и никога повече няма да ги видите. Имате ли други въпроси?