Брукс вдигна глава към Кенеди и с много учтив тон изрече:
— Директор Кенеди, може ли да ви задам един въпрос?
— Добре — отвърна тя след кратка пауза.
— Вие вярвате ли на Мич?
Първоначално Кенеди не можа да схване уловката и едва не се поддаде. Но по погледа на Брукс си личеше, че момичето е напълно искрено. Изкуството на спора изсъскваше Кенеди да зададе същия въпрос, но тя не искаше да го прави. Младата разузнавачка току-що беше вкарала спора в много интересна светлина. Айрини се усмихна и отговори:
— Да, вярвам му. Вярвам му напълно.
Брукс кимна и прибра кичур от русата коса зад ухото си.
— Ако питате мен, изобщо не ме е грижа за него.
— Сериозно?
— С него не се работи никак лесно.
— Така ли мислиш? — саркастично попита Хуарес, но Кенеди не му даде да говори и продължи диалога си:
— Самотен играч, вълк единак.
— Много вярно казано.
— За съжаление до голяма степен характерът му се формира по време на обучението. Когато го вербувахме, той до голяма степен беше екипен играч. Много общителен. Трябваше да го обучим как да действа сам-самичък, без никаква подкрепа като вълк единак.
— Това е само част от проблема. Той не е добре.
— Как не е добре?
— Само да се спомене за жена му, и той пощурява. По едно време се уплаших, че ще ме удари.
Кенеди потърси в очите на младата си служителка някакви признаци за хитрина и неискреност, за опит да се оправдае и да стовари вината върху другия, но не намери такива. Момичето просто даваше обективната си преценка.
— Той напоследък доста преживя.
— Да, знам, но това не е оправдание, че досега не е потърсил помощта на психотерапевт.
При тези думи Кенеди рязко извърна очи и уж погледна часовника си. Брукс беше засегнала болното място.
— Нямам намерение да критикувам ръководството — бързо добави агентката. — Но той дори не е готов и за терапевтична помощ. Трябва да го вкарате в специализирано заведение.
— Да го изпратим в психиатрична болница? — шокира се Айрини.
— Да. За негово добро е.
— Психология ли си завършила? — Да.
Директорката погледна крадешком към Хуарес, който само клатеше глава.
— Веднъж опитахме — поясни тя на Брукс.
— Преди да загине жена му ли?
— Много преди това.
— И как мина?
Кенеди погледна отново към Хуарес, който отговори вместо шефката си:
— Уби мъжа, който го беше изпратил в лудницата.
— Уби го? — повтори изненадана младата жена.
— Уби го — потвърди Хуарес. — Строши врата му с голи ръце.
Брукс ужасено погледна специален агент Макмахън.
— Не гледай мен. — Той вдигна ръце. — От пет минути съм глух.
— Успокой се — продължи прекият началник. — Оказа се, че предателят-негодник си го заслужаваше, но това е друга и много дълга история. При това засекретена и ти нямаш достъп до нея.
— Работата е там — каза Кенеди, — че не можеш просто така да пратиш в лудница човек като Мич. Някой неминуемо ще пострада.
— Според мен някой неминуемо ще пострада, ако на него не му се помогне.
— Това са пълни глупости — намеси се Хуарес. — Напълно се отклоняваме от темата, заради която сме се събрали. Срещата ни не е заради Мич. С него ще се разправям, като се върне. Той и преди е правил такива неща. Но никога не е бил толкова дързък. Събрали сме се заради теб, млада госпожице. И за да ни кажеш какво, по дяволите, е намислил Мич. Или ще се подчиниш, или можеш да се простиш с кариерата си. Ясно и категорично.
Брукс погледна към Кенеди. Директорът на ЦРУ посрещна погледа безучастно.
— И между другото, няма току-така да се простиш с кариерата си. Длъжен съм да ти го кажа. Ти в момента нямаш никакви права. Отказала си се от тях още от първия си работен ден тук. Ако не ми отговориш на въпросите, ще наредя да те пратят право в мазето и там ще те разпитват момчетата от Службата за сигурност. Докато те пържат на детектора на лъжата с насочени срещу теб лампи, ще трябва да отговаряш на много по-неприятни въпроси.
Брукс вече сериозно мислеше да се подчини и да им разкаже всичко, когато звънна интеркомът.
— Госпожо директор?
Кенеди се обърна към бюрото и високо отговори:
— Да, Шийла.
— Мич иска да говори с вас на пряката линия.
Айрини стана бързо.
— Проследяваш ли откъде се обажда?
— Каза ми, че ако се опитам, повече никога няма да се свърже с нас.
— За Бога, Шийла! Остана ли изобщо служител в това управление, който да се подчинява на мен? Нареди да проследят откъде се обажда. — Тя грабна слушалката и натисна бутона на пряката линия. — Мич, тъкмо говорехме за теб.